4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 20.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 431 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [община], област Пловдив с вх. № 17593/4.ХІІ.2013 г., подадена против определение № 2231 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 3-и с-в, от 12.ХІ.2013 г., постановено по ч. т. д. № 795/2013 г., с което е била оставена без уважение нейна частна жалба против разпореждане № 518/18.V.2013 г. на Смолянския ОС по т. д. № 67/2012 г.: за връщане на въззивната жалба на същата община с вх. № 1674/9.ІV.2013 г. срещу постановеното по това дело първоинстанционно решение № – поради невнасянето в срок на дължимата държавна такса по с/ка на въззивната инстанция, т.е. на основанието по чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК.
Единственото оплакване на общината частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдат
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК [община] обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие и на всяка от трите предпоставки по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по материално- и процесуалноправен въпрос, както следва:
1/ Следва ли решаващият съдебен състав да съобщи на страната по надлежния ред – с изпращане на съобщение по реда на ГПК – за допуснато удължаване на процесуален срок, когато това удължаване е постановено в закрито съдебно заседание и страната обективно е в невъзможност да узнае дали е уважено искането й в тази насока;
2 / Представлява ли несъобщаването на допуснатото „удължаване” на процесуален срок съществено процесуално нарушение?
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. Пловдив писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Пловдив както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че разпоредбата на чл. 63 ГПК не предвижда задължение за съда да изпраща съобщение до страната, поискала продължаване на срок, че то /искането й/ е било удовлетворено и в този смисъл съществувала константна съдебна практика.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на [община], област Пловдив ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
В изложението към частната касационна жалба липсва ясно и точно формулиран въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който да се е произнесъл Пловдивския апелативен съд с атакуваното определение. Питането на общината частен касатор дали „несъобщаването за допуснатото от администриращия въззивната жалба първостепенен съд продължаване /не „удължаване”/ на срока представлява процесуално нарушение” е по естеството си недопустимо отъждествяване на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК с основание за допустимост на касационния контрол. Извън горната констатация евентуално наличие на предпоставките по т. т. 1 и 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК не могло да се обсъжда без позоваване на конкретни, влезли в сила съдебни актове на ВКС или на по-ниските по степен съдилища. Относно обстоятелството, че при продължаване на срока съответният съд не дължи съобщаване на положителната си резолюция на заинтересованата страна, отправила молба за това, е налице трайна съдебна практика, обективирана в определение № 402/31.V.2011 г. на І-во т.о. на ВКС по ч. т. дело № 278/2011 г., а също и в определение № 260/2.ІV.2013 г. на І-во т. о. На ВКС по ч. т. дело № 1702/2013 г. При това положение не може дори хипотетично да бъде обсъждано евентуално наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2231 на Пловдивския апелативен съд, ТК, от 12.ХІ.2013 г., постановено по т. д. № 795/2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1
2