О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
Гр.София, 22.04.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 2383 по описа на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на о. у. н. О. С. З., действащ като представител на д. съгласно чл.32, т.4 във връзка с чл.31, ал.2 ГПК, срещу Решение № 1429/ 07.12.2012г. по гр.д.№ 1054/12 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено изцяло първоинстанционното Решение № 46/ 18.06.2012 г. по гр.д.№ 1077/11 г. на Старозагорския окръжен съд и спорът е решен по същество, като е уважен предявеният от Р. В. Р. срещу д. иск с правна квалификация чл.53, ал.2 ЗКИР- за признаване правото на собственост на ищеца, на основание наследство и реституция, на лозе от 2 800 кв.м., находящо се в строителните граници на [населено място], м.”К.”, имот № * по кадастралния план от 1987 г., попадащ в поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри тна [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-65/ 30.05.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, като при изработване на кадастралния план на [населено място] е допусната непълнота, като в него не са отразени границите на посочения имот. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на въззивния съд поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъобразяване с приложимия материален закон и необоснованост. Моли се за неговото отменяване и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявения иск по чл.53, ал.2 ЗКИР бъде отхвърлен.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа, че от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно решение е следният материалноправен въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно задължителните постановки на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК, а именно: съдът, сезиран с иск за собственост срещу държавата, основан на твърдение за успешно проведена в полза на ищеца реституция по ЗСПЗЗ, дължи ли проверка на материалната законосъобразност на решението на органа по поземлената собственост по възражение на ответника, според което по отношение на имота е налице пречка за възстановяване по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ- проведено мероприятие, макар и самият имот да не е засегнат от застрояване. Касаторът поддържа, че произнасянето на въззивния съд по този въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС, което обуславя наличие на основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба- Р. В. Р. е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд на релевираното от касатора основание е обусловено от формиране на положителен извод, според който посоченият правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е от обуславящо значение за изхода на конкретното дело дело /т.1 от ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Така предвиденото в процесуалния закон изискване за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая е налице. Според константната съдебна практика по чл.290 ГПК, ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да се брани с възражения за материална незаконосъобразност на решението на О. с. п. з., от което черпи права ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права, възникнали в периода след обобществяването на имота. В конкретния случай между страните е налице спор за собственост, обусловил отказ на ответника да подпише акта за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри по чл.53, ал.3 ЗКИР, при което ответната страна в лицето на държавата има правен интерес да противопоставя възражение за незаконосъобразност на административния акт за възстановяване на собствеността поради наличие на пречка по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ, доколкото наличие на проведено обществено мероприятие „За В. т.” е пречка за възстановяване на собствеността и обуславя извод, че имотът е останал държавен. Произнасянето на въззивния съд по този обуславящ въпрос е в отклонение от задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК /напр. посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Решение № 1041 от 22.12.2009 г. по гр.д.№ 1842/08 г. на І г.о./, според която за преценката, дали е налице пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПІЗЗ, не е от решаващо значение обстоятелството, дали имотът е зает от застрояване, а наличието като цяло на проведено мероприятие, за което теренът има обслужващо предназначение. Възприетото в различен смисъл във възивното решение, според което липсата на строителство в процесния имот, макар и същият да попада в реализирано мероприятие „За В. т.”, не е пречка за възстановяване собствеността на лицата по чл.10, ал.1 ЗСПЗЗ, следователно обуславя наличие на основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Доколкото предмет на спора е имот, актуван като публична държавна собственост, държавата не дължи такса за разглеждане на касационната жалба по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /чл.84, т.1 ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1429/ 07.12.2012г. по гр.д.№ 1054/12 г. на Пловдивския апелативен съд, по касационната жалба на о. у. н. О. С. З., действащ като представител на държавата.
Делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: