3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
С., 23,02,2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1815/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение от 02.12.2014г. по т.д. 547/2014г. на Кюстендилски окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма], [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставил е след възпроизвеждане текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпроса – „Дали случаите в които е посочено, че предоставеният от банката кредит ще бъде обезпечен с поръчителство от трето лице, което не е кредитополучател, счита ли се, че поръчителството е възникнало, ако Договорът за банков кредит е подписан от това трето лице, но не е сключен отделен договор за поръчителство.”Страната е изложила разбирането си за неправилност на приетото от въззивния съд за това, че в договора за банков кредит били инкорпорирани клаузи на договор за поръчителство, като страната е развила защитната си теза в тази насока, поддържана в цялото съдебно производство. Страната е цитирала част от определение постановено по реда на чл.288 ГПК, по което не е било допуснато касационно обжалване, като е развила своето разбиране за това, че в случая не било възникнало валидно поръчителство по договора за кредит. Касаторът е поддържал, че вторият въпрос, за който сочил, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС е, че съдът приел „ че кредитът става предсрочно изискуем с подаване заявлението по чл.417 от ГПК”. Цитирани са две решения и две определения на ВКС, като е посочено, че в тази практика се приема, че както обективното настъпване на условията на предсрочна изискуемост следва да бъде налице така и „ субективния момент” – обявяването на тази предсрочна изискуемост от банката, а съдът според страната бил приел, че длъжникът се счита поканен с подаване заявлението по чл.417 ГПК, като по този начин е обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Първият поставен от него въпрос, може да бъде приет за релевантен доколкото кореспондира с решаващият мотив на състава относно това, че договора за поръчителство между страните е бил валидно сключен. Страната, обаче не обосновава допълнителен критерий по него. Въпросът е поставен с оглед основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е бил възпроизведен от касатора, като относим към него. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая нее поставен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е описание на фактическата обстановка по спора, нито соченото определение по чл.288 ГПК, нито разбирането на страната по въпроса, с оглед защитната й теза, нито оплакванията за неправилност на акта.
Оплакването, че съдът бил приел кредита за предсрочно изискуем с подаване заявлението по чл.417 ГПК е третирано от касатора като въпрос, който съдът е разрешил в противоречие със задължителна за съдилищата практика. Дори и да се възприеме като въпрос, същият не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е поддържан от страната с оглед невярна интерпретация на мотивите на състава и при липса на такова възражение от нейна страна в цялото съдебно производство. Решаващият състав е приел, че кредит е бил обявен за предсрочно изискуем на 10.01.2013г. с изрично волеизявление на банката, с оглед липсата на клауза за автоматична предсрочна изискуемост и при установеност на връчени съобщенията за това, с определен седмодневен срок за издължаване, както до длъжника така и до ответника в качеството му на поръчител. Като касатора е получил това съобщение на 17.01.2013г. , а заявлението по чл.417 ГПК е депозирано на 10.02.2013г. Страната не е оспорила факта на получаване на изявлението на банката преди иницииране на заповедното производство, поради което се налага извод, че съдът е разрешил поставения въпрос в съответствие със цитираната практика, нещо повече и в съответствие с т.18 ТРОСГТК №4/13г. Следователно, доводът на касатора не обосновава наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а още по-малко е съобразен с посочената дефинитивност на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение от 02.12.2014г. по т.д. 547/2014г. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: