О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 23.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 82 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 121 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. А. Г. от гр. С. чрез процесуалния й представител адв. С дипломатически имоти в страната” Е. , гр. С. чрез процесуалния му представител адв. Х срещу определение № 635 от 11.08.2008г. по ч. гр. д. № 1425/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав, с което е оставена без уважение частната жалба срещу определение от 03.04.2008г. по гр. д. № 431/2006г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-5 състав. С определението на СГС е оставено без уважение искането на ответниците по исковата молба делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.
Частните жалбоподатели поддържат, че въззивното определение е незаконосъобразно. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт се обосновава с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК – въззивният съд е решил същественият процесуалноправен въпрос относно подсъдността на обективно съединени искове, всеки от които с цена под 10 000 лв., в противоречие с практиката на ВКС /определение № 241/21.09.2000г. по гр. д. № 192/2000г. на ВКС, ГК, 5-членен състав/ и въпросът е от значение за точното прилагане на закона. Частните жалбоподатели молят въззивното определение да бъде отменено и възражението за подсъдност да бъде уважено.
Ответникът „Българско о. лото” АД, гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото и обсъди изложените доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни в законния едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че с исковата молба са предявени обективно и кумулативно съединени искове, основани на договор за наем, с искане ответниците да бъдат осъдени да заплатят сума в размер общо 142 965,80 лв., представляващи конкретизирани по пера подобрения в наетия имот. Изложени са съображения, че при начално обективно съединяване на искове цената на иска с оглед преценката за родово компетентен съд да разгледа делото като първа инстанция се определя чрез сборуване цената на отделните искове, а при субективно съединяване на искове се изхожда от предявените срещу всяка страна искови претенции. Поради това, че съединените искове са основани на общи юридически факти и цената на всеки от тях надвишава сумата от 10 000 лв., е направен извод, че родово компетентен съд да разгледа предявените искове е Софийски градски съд.
Допускането на касационно обжалване на въззивното определение съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
В случая същественият въпрос е процесуалноправен и е свързан с начина на определяне на родово компетентния съд по предявени в обективно, субективно и кумулативно съединение искове и определяне цената на тези искове. Крайният извод на въззивния съд за определяне на родова подсъдност на Софийски градски съд поради това, че цената на всеки от предявените искове е над 10 000 лв., е постановен в съответствие с постоянната практика на ВКС. При обективно или субективно кумулативно съединяване на искове е меродавна цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове. При определяне на родовата подсъдност разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от ГПК /отм./ не намира приложение, тъй като същата е предвидена само за определяне на държавната такса. Видно от уточненията на исковата молба, направени с молби от 22.05.2006г., 06.06.2006г. и 03.07.2006г., предявените искове срещу всеки от двамата ответници са с цена над 10 000 лв., поради което съобразно закона и практиката на ВКС съдилищата са определили тяхната родова подсъдност. Посочените в молбата от 06.06.2006г. отделни видове СМР, за които се претендират направените разноски, не представляват множество отделни обективно съединени искове, а само уточнение на извършения ремонт на предоставения под наем недвижим имот по дейности и видове работи.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на съществения процесуалноправен въпрос за начина на определяне на родово компетентния съд по предявени в обективно, субективно и кумулативно съединение искове и определяне цената на тези искове е налице практика на ВКС, която не следва да бъде изоставяна, а разпоредбата на чл. 80, ал. 1, б. „б” от ГПК /отм./ е ясна и не се налага да бъде тълкувана.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 635 от 11.08.2008г. по ч. гр. д. № 1425/2008г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 2 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: