О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр.С., 25.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б.,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова ч.гр.д.№ 393/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК вр. чл.23 ал.2 от ЗОПДИППД.
Образувано е по частна жалба на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД) срещу определение на В. апелативен съд № 147/ 18.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 112/ 2010 г. С него, след като е отменено определение на В. окръжен съд № 78 от 08.01.2010 г. по гр.д.№ 2439/ 2008 г., е отменено обезпечението, допуснато в полза на КУИППД против Г. Р. К. и [фирма],[населено място], чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и запори върху движими вещи, банкови сметки и дружествени дялове.
Жалбоподателят поддържа, че съдът вече е отхвърлил искането на Г. Р. К. за отмяна на обезпечението, като този въпрос е разглеждан от три инстанции, включително от ВКС, и е прието, че не са налице предпоставките на чл.390 ал.2 от ГПК. Счита, че допуснатото обезпечение на бъдещо искане по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД, не може да бъде отменено, щом искането вече е предявено, макар това да е станало след срока, определен по реда на чл.390 ал.2 от ГПК. Евентуално излага доводи, ще всички въпроси, свързани с отмяна на обезпечението, следва да се решават от сезирания с иска съд, а не от други негови състави. Поради това счита, че не е имало основание за отмяна на допуснатото обезпечение и моли определението, с което това е сторено, да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна Г. Р. К. оспорва жалбата и поддържа, че определението на въззивния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Ответната по частната жалба страна [фирма] не взема становище.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима, а налице са и предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
КУИППД е поискала от В. окръжен съд допускане на обезпечителни мерки по реда на чл.22 от ЗОПДИППД срещу Г. Р. К., по искането й е образувано гр.д.№ 2439/ 2008 г. По това дело, с определение № 3370/ 13.11.2008 г., са наложени обезпечителни мерки, изразяващи се в налагане на възбрана върху недвижим имот, запор върху движими вещи, банкови сметки и дружествени дялове. Определението е влязло в сила.
На 16.12.2008 г. Г. К. е поискал отмяна на обезпечението на основание чл.390 ал.2 (сега ал.3) изр.2 от ГПК – поради това, че искането на КУИППД не предявено в дадения от съда едномесечен срок. С определение № 209 от 21.01.2009 г. окръжният съд е отхвърлил искането, а този му съдебен акт е потвърден от В. апелативен съд (определение № 27 от 23.01.2009 г. по ч.гр.д.№ 31/2009 г.). Върховният касационен съд, ІV г.о., с определение № 684 от 27.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 183/ 2009 г., по жалба на Г. К. е допуснал до касационно обжалване и е потвърдил актът на апелативния съд.
С това въпросът дали са налице предпоставките по чл.390 ал.2 (сега ал.3) изр.2 от ГПК е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. За разлика от общите основания за отмяна на обезпечението, които могат да бъдат релевирани от страните пред сезирания съд без ограничения и всякога, когато се изменят обстоятелствата по допускането (чл.402 от ГПК), въпросът за това, спазен ли е срокът по чл.390 ал.3 изр.2 от ГПК може да бъде поставен само веднъж. Във връзка с този срок обстоятелствата не могат да се променят с течение на времето – той или е пропуснат или не е, пропускането (или спазването му) е свършен факт и пред съда този въпрос може да се постави само еднократно.
Видно от изложеното, с постановяването на определение на Върховният касационен съд, ІV г.о., № 684 от 27.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 183/ 2009 г., въпросът дали е спазен срокът за предявяване на бъдещия иск, е разрешен по обвързващ страните начин. Този въпрос повече не може да бъда повдиган, съответно ако някоя от страните направи искане за отмяна на обезпечението на същото основание, то се явява недопустимо. Също така недопустим се явява съдебният акт, издаден въз основа на недопустимо искане, ако съдът, вместо да прекрати производството, е постановил такъв.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол. На основание чл.274 ал.3 от ГПК, който препраща по въпроса за касационното обжалване на определенията към чл.280 от ГПК, същото разрешение важи и за настоящето производство. Доколкото обжалваното определение е недопустимо, то следва да се допусне до касационно обжалване и да се обезсили, а производството по молбата на Г. Р. – да се прекрати.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение на В. апелативен съд № 147/ 18.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 112/ 2010 г.
ОБЕЗСИЛВА определение на В. апелативен съд № 147/ 18.03.2010 г. по ч.гр.д.№ 112/ 2010 г. и потвърденото с него определение на В. окръжен съд № 78 от 08.01.2010 г. по гр.д.№ 2439/ 2008 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по молбата на Г. Р. К. от 09.12.2009 г. за отмяна на обезпечението, допуснато с определение на В. окръжен съд № 3370/ 13.11.2008 г. по гр.д.№ 2439/ 2008 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: