2
гр. д. № 112/2014 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 172
София, 26.03.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № /2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.
Образувано е по подадена от Т. Д. В., чрез пълномощниците му адв. Г. и адв. М. частна жалба срещу определение № 266 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 4957/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на подадената от В. касационна жалба срещу решение по въззивно гр. д. № 2437/2007 г. на СГС, ІV – б с-в на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна.
Настоящият състав на ВКС, І г. о. като взе предвид изложените доводи и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. ГПК, намира следното:
Касаторът е ищец при условията на главно встъпване по реда на чл. 181 ГПК по установителен иск за собственост предявен срещу страните по гр. д. № 12220/2006 г. СРС на недвижим имот, представляващ бивша земеделска земя с площ от 1.5 дка, съставляваща част от имот пл. № 202, нов 208, намиращ се в строителните граници на [населено място]. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска като неоснователен.
С решение по въззивно гр. д. № 2437/2007 г. СГС, ІV-б въззивен състав е потвърдил първоинстанционното за отхвърляне на иска.
Срещу въззивното решение в тази част Т. В. е подал касационна жалба вх. № 43902 от 11.04.2013 г. С обжалваното определение тя е оставена без разглеждане на основание чл. 280, ал. 2 ГПК.
Изводът, че цената на предявения иск е под 5000 лв. е направен въз основа на констативен нот. акт за собственост на спорния имот, съставен в полза на първоначалните ответници по иска № 46, т. І, рег. № 1447 по н. д. № 44/2006 г., в който е посочено, че данъчната оценка на целия имот пл. № 737, с площ от 4357 кв. м. възлиза на 115.70 лв. Съдът е ползвал тези данни за цената на предявения иск, поради това, че в исковата молба такава не е посочена. Прилагайки нормата на чл. 55, б. „б” ГПК отм., но действал при предявяване на иска, съдът е намерил, че цената на иска е в размер на ? от данъчната оценка, или под 5000 лв., поради което касационното обжалване е недопустимо.
Касационният довод е за това, че след като цената на (предявения установителен иск не е била посочена в исковата молба и такава не е определена от съда, то той е разгледал един неоценяем иск, поради което неправилно е приложена нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК и касационната жалба е намерена за недопустима.
Доводът е неоснователен. Искът за собственост е оценяем и неговата цена е ? от данъчната оценка, а ако няма такава от пазарната оценка на имота, предмет на иска – чл. 55, ал. 1, б. б ГПК отм., действал при предявяването му. При предявяване на иска главно встъпилото лице е внесло държавна такса от 15 лв., която съответства на цена на иска от 375 лв. С това процесуално действие по косвен начин е посочена цената на иска и съдът е намерил исковата молба за редовна.
Твърдението, че предявеният иск е неоценяем, не се обосновава от предмета на иска и данните по делото и е в противоречие на закона.
Обжалваното определение е законосъобразно и обосновано, не е налице основание за отмяната му, поради което ще бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 266 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 4957/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: