4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 05.02.2014 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 7018 по описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. против решение 1574/18.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 4038/2012 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София.
Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, състав на Апелативен съд – София е приел, че предявения от Й. Н. Т. против П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 /нова т.3/ ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата от 50 000 лева е основателен за сумата от 10 000 лева.
Съдът е приел, че като служител на МВР, ищецът е бил привлечен като обвиняем през 2005 г., като за срок от 36 дни е бил задържан под стража, в изпълнение на наложена му мярка за неотклонение, изменена впоследствие в „домашен арест”, изменена отново в парична гаранция. Образуваното наказателно производство на 28.10.2005 г. е било прекратено с постановление на П. на Р. Б. от 03.07.2006 година.
Съдът е приел, че предвид образуваното наказателно производство, както и неговото прекратяване, са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.2 /нова т.3/ ЗОДОВ за ангажиране на отговорността за вреди на Държавата, по отношение на претърпените от лицето неимуществени вреди, резултат от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл.387, ал.3, т.1 и т.3 вр. ал.1 т.1 пр.2 вр. чл.20, ал.2 НК.
Съдът е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че безспорно ищецът е претърпял неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване, като при определянето на размера на дължимото обезщетение е отчел тежестта на повдигнатото обвинение в престъпление, данните за личността на ищеца, доколко с оглед това повдигнатото обвинение се е отразило на здравето му, на психиката му, на контактите в социалния му живот, на положението в обществото, работата му, в т.ч. върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания. Въз основа на свидетелските показания по делото, съдът е установил страданията и неудобствата, които е изпитал ищецът както от повдигането на обвинение в престъпление, което той не е извършил, така и от наложените му мерки за неотклонение, продължителността на производството – 1г. и 9 м./според въззивния съд/, отключването на хипертонична болест и др.п. Въз основа на всички тези факти и данни по делото, съдът е приел, че предявения иск следва да се уважи за сумата от 10 000 лева.
В изложението е формулиран правен въпрос свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД , като касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ГПК. Оплакването за противоречие с указанията на ППВС № 4/1968г при справедливо определяне на обезщетението за неимуществената вреда, както и за противоречие с т. 11 от ТР № 3/2005г поради липса на изводи относно причинната връзка, е бланкетно. Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като приложените решения не обосновават тезата за сходство на случаите и голямо различие в размера на обезщетенията . В постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС № 532 от 2010 гр. д № 1650/2009 III г. о, реш. № 377 от 22.06.2010г гр. д № 1381/2009 IV г. о, реш. от 6.04.2011 гр д. № 951/2010 III г. о, реш. № 149 от 2011 д. № 574/10 г III г. о, реш. № 643/2010г по гр. д № 1916/2009 IV г. о са дадени разрешения на правния въпрос относно критериите, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди, съобразени от въззивния съд и на които решението не противоречи с правните си изводи. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики . Тази преценка е направил и съдът в обжалваното решение. Д. на Прокуратурата за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968 г. не е свързан с фактически и правни изводи на въззивния съд и е направен хипотетично, поради което е неотносим към спора в производството по чл.288 ГПК. Несъстоятелно е изтъкваното от страна на П. на противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка, като изводът се мотивира . Мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. Разрешението на въззивния съд по този въпрос е в съответствие с приетото в решение № 429/2010 г по гр. д. № 273/2009 г III г. о и решение № 457/2010 г по гр. д. № 1506/2009 г IV г. о, постановени по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Различните по размер обезщетения за различните случаи, с оглед представените съдебни решения, сами по себе си не са приемлив довод за наличие на хипотеза по на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК. Ясни указания по въпроса, кога определени в различен размер обезщетения се обхващат от основанията, са посочени с решение № 830/2010 г по гр. д. № 1898/2009 г IV г. о на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК .
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационно обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение 1574/18.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 4038/2012 г. от 4-ти състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.