6
гр. д. № 3222 /2017 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 05.04.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 3222/2017 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 604/19.04.2017 г. по гр. д. № 149/2017 г. Варненски окръжен съд е отменил решение № 4612 от 07.12.2016 г., постановено по гр. д. № 6691/2016 г. от Варненски районен съд и е постановено друго по съществото на спора, с което е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на К. Д. Й. и И. Д. Ш., че И. Н. Ж. не е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.4501.356 по КК на [населено място], кв. В..
Против въззивното решение е постъпила касационна жалба от адв. Д. Ж. К. в качеството ? на пълномощник на И. Н. Ж., с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Изложени са подробни съображения за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск за собственост.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани три въпроса, за които се твърди да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК.
Подаден е писмен отговор на касационна жалба от адв. К. К. – процесуален представител на К. Д. Й. и И. Д. Ш., в който се поддържа становище за недопустимост на касационното обжалване, евентуално неоснователност на жалбата, претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд за да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, взе предвид следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК, против въззивно решение, което с оглед предмета на предявените искове подлежи на касационен контрол. Жалбата е постъпила в съда на 05.06.2017 г., преди влизане в сила на измененията на ГПК, обнародвани в ДВ бр. 86 от 27.10.2017 г., поради което и на основание § 74 ГПК подлежи на разглеждане по досегашния ред.
За да се произнесе с обжалваното решение, Варненски окръжен съд е приел за установено следното:
К. Д. Й. и И. Д. Ш., като наследници на Г. Д. са предявили срещу И. Н. Ж. отрицателен установителен иск за да установят, че той не е придобил право на собственост върху недвижим имот с идентификатор 10135.4501.356 по КК на [населено място].
От фактическа страна е установено, че с решение № 745 от 11.10.2000 г. на ОСЗ-В. е признато правото на възстановяване на наследниците на Г. П. Д. в съществуващи/възстановими стари реални граници на няколко имота, между които и нива с площ от 8,9 дка, намираща се в терен по §4 ЗСПЗЗ в кв. В., м. Ментеше, в землището на [населено място], съставляващ имот № 53 по помощния КП от 1997 г.
Ищците установяват, че К. Д. Й. и И. Д. Ш. са наследници на М. Ш., която е една от наследница на Г. П. Д., негова починала дъщеря.
До предявяване на иска в полза на ищците не е било постановено окончателно решение за възстановяване на имота, предмет на иска.
Правния интерес от предявяването му е обусловен с това, че със заповед № 0182/07.03.2005 г. на Кмета на [община], издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, е наредено наследниците на И. В. В. (Е. Г. В., В. И. В. и Г. И. Н.) да придобият правото на собственост върху недвижим имот № 356 в м. Ментеше, с площ от 780 кв. м., на основание § 4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Наследниците са заплатили определената цена и са считали, че с това са преобразували предоставеното, на наследодателя им И. В. от Л.-винарския институт [населено място], правото на ползване в право на собственост.
С договор за покупко-продажба, за който е съставен н. а. № 23, том V, рег. № 7939, дело № 684 от 30.09.2005 г., Е. Г. В., В. И. В. и Г. И. Н. са продали на Н. Ж. Н., съпруг на Г. Н., придобития от тях недвижим имот с идентиф. 10135.4501.356 по КК на [населено място], кв. В.. През 2015 г. те са дарили този имот на сина си ответника по иска И. Н. Ж.. Договорът за дарение е обективиран в нотариален акт № 195 от 09.12.2015 г., том IV, рег. № 7730, дело № 631/2015 г.
През 2006 г., след като ищците са узнали, че за имотът е проведена процедура по изкупуване от наследниците на ползвалия го И. В., са предявили установителен иск срещу тях, за да установят, че праводателят им не е имал право да изкупи имота, тъй като не му е бил предоставен за ползване на основание на някой от актовете по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. С решение от 16.02.2009 г., постановено по гр. д. № 8261/2006 г. от Варненски РС, искът е бил уважен. Решението е влязло в сила на 01.02.2011 г., когато с решение от 11.03.2010 г. по гр. д. № 737/2009 г. на Варненски окръжен съд е било потвърдено.
Ищците, наследници на реституирания собственик Г. Д., не са предприели действия за отмяна на заповедта на кмета, издадена на основание § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ в полза на наследниците на В. и за издаване на такава в тяхна полза до датата на предявяване на настоящия иск.
Срещу предявения отрицателен установителен иск за собственост ответникът И. Н. Ж. се е защитавал с довода, че е придобил имота по силата на договор за дарение от 09.12.2015 г., а при условията на евентуалност е релевирал възражение за придобивна давност с твърдението, че е присъединил владението си към това на праводателите си. В атакуваното решение е прието, че договорът за дарение не е годно основание да легитимира ответника като собственик. Съдът е проследил правата на праводателите му и е достигнал до извода, че те не са били собственици, тъй като и праводетелите им не са били носители на това право, което е установено с влязлото в сила решение, постановено по гр. д. № 8261/2006 г. на Варненски РС. Приел е също, че въпреки, че съпругът на Г. Н. (ответник по иска) да не е конституиран като страна в процеса по гр. д. № 8261/2006 г. на Варненски РС, той е обвързан от правните последици на влязлото в сила решение, тъй като съпрузите са задължителни другари и имат съвместна процесуална легитимация по спорове с вещно-правен характер относно вещи, които са СИО. При тези съображения е отречено договорът за дарение да е произвел правно действие, тъй като праводателите на ответника не са били собственици на прехвърления имот, респективно не са могли да се разпоредят с права, които нямат. След като е отрекъл първото придобивно основание, съдът е разгледал релевираното възражение за придобивна давност. Посочил е, че владението на ответника, което той твърди да упражнява от 09.12.2015 г., когато му е дарен имота, е прекъснато на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ с предявяване на настоящия иск на 13.06.2016г. Прието е, че владението на праводателите му Н. Ж. Н. и Г. И. Н. е прекъснато в периода от 2006 г. с предявяването на иска, предмет на гр. д. № 8261/2006 г., до 01.02.2011 г., когато е влязло в сила постановеното решение. Следователно към датата на предявяване на процесния отрицателен установителен иск за собственост изискуемият законоустановен десетгодишен срок за давностно владение не е изтекъл. Тези изводи са мотивирали въззивния съд да отмени първоинстанционнот решение и да признае за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на процесния имот.
Допускането на касационна проверка се иска по въпроса: Спира ли да тече придобиваната давност за владеещия ответник при водене на дело и уважаване на предявен срещу него отрицателен установителен иск?
Въпросът е формулиран от направения от въззивния съд извод, че с предявяването на отрицателен установителен иск през 2006 г. от наследниците на Г. Д. срещу наследниците на И. В. течението на давностния срок в полза на ответниците е било спряно, поради което към предявяването на настоящия иск, който отново е отрицателен установителен, със същия предмет: да се установи, че ответникът не е придобил права върху имота на деривативно основание, тъй като праводателите му не са били носители на такива, давностият срок, на който се позовава ответникът И. Ж., не е изтекъл.
На този въпрос въззивният съд е дал неправилен отговор. С предявяването на отрицателен установителен иск ищецът цели да отрече придобити права върху имот, с цел да осъществи претендирано от него право върху същия имот. Съгласно чл. 115, б. ж ЗЗД давност не тече по време на висящ процес. С влизане в сила на решението, по този иск, основанито за спиране е отпаднало и давността е продължила да тече.
Времето, през което придобивна давност не е текла, се запазва и се събира с времето на владението след отпадане на основанията, които са я породили. Дали след приключване на процеса давността ще се счита прекъсната или не, зависи от изхода на спора – чл. 116, б. ЗЗД. С предявения през 2006 г. отрицателен установителен иск, ищецът не брани едно свое вземане или вещно право. Наследниците на Г. Д. са искали да отрекат, че друг е придобил права върху имот, който те са заявили за реституиране по реда на ЗСПЗЗ, което ще е основание да се завърши процедурата по реституция в тяхна полза. Поради предмета на спора, уважаването на отрицателния установителен иск не е прекъснало давностния срок.
Само когато ревандикационният или установителният иск е предявен от собственика срещу владелеца на имота, бъде уважен, това води до прекъсване на придобивната давност.
Крайният извод на въззивния съд е законосъобразен, но по други съображения. Този придобивен способ е бил неприложим за наследниците на И. В. и техните приобретатели поради това, че процедурата по реституция на основание ЗСПЗЗ по отношение наследниците на Д. не е била приключена. Заявена за възстановяване земеделска земя може да бъде предмет на давностно владение едва след реституирането й. Това следва от чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ.
Вторият въпрос, по който се иска допускане на касационна проверка е за това: – Превръща ли се при предявяване на отрицателен установителен иск владелецът на вещ от добросъвестен в недобросъвестен?
Такъв въпрос не е бил разрешаван от въззивния съд. Само първоинстанционният съд е анализирал владението и е достигнал до извод, че ответникът е недобросъвестен, защото към момента на придобиване на имота по договор за дарение е било вписано решението, с което е отречено правото на собственост на праводателите му. Този въпрос не е съществен за решаващите изводи на съда, поради което не удовлетворява изискването за определянето му като общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка.
Последният въпрос е за това необходим другар ли е съпругът, който не участва в делото, водено срещу съпругата му, но в качеството ? на наследник и засягайки нейни лични наследствени права, а не произтичащи от брака ?.
Изводът на съда, че Н. Н. е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението, с което е уважен предявения отрицателен установителен иск срещу наследниците на И. В. – Е. В., В. В. и Г. Н., защото е съпруг на Г. и е необходим другар, е незаконосъобразен. Ищците са предявили иска в качеството си на наследници на В. и с него целят да отрекат правата на ответниците като ползватели да изкупят предоставения им имот, за да могат да реализират правото на наследодателя им на възстановяване на имота на основание ЗСПЗЗ. Правото на земеделска реституция Г. Н. придобива на основание наследяване, поради което придобиването не е в режим на СИО и съпругът й няма качеството на необходим другар в процеса. Тъй като този извод не е обусловил решаващия извод на съда за основателност на иска, той не може да бъде определен като общо основание за допускане на касационна проверка по чл. 280, ал.1 ГПК.
При този изход на касационното производство и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация И. Ш. направените от него разноски за касационното производство за правна защита и съдействие, установени с договор за правна помощ от 21.06.2017 г., сключен с адв. К. К. от АК-В. и възлизащи на сумата 500.00 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 604/19.04.2017г. по гр. д. № 149/2017 г. Варненски окръжен съд.
ОСЪЖДА И. Н. Ж. от [населено място], ул. „Д-р Ив. Б.” [жилищен адрес] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, адв. Д. К., да заплати на И. Д. Ш. със съдебен адрес: адв. К. К. от [населено място], [улица][жилищен адрес] сумата 500.00 (пестстотин) лева, разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: