О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 05.04.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 2447 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищците В. Г. и Р. Г. против Решение № 359 от 12.02.2018г. по в.гр.д.№ 5865/2016г. на САС за потвърждаване на решението по гр.д.№ 13260/2013г. на СГС, 6 състав, с което са отхвърлени изцяло исковете им срещу ЗД”Евроинс”АД с правно основание чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина на ищците, настъпила при пътно произшествие на 03.10.2008г., както и евентуалните искове иск с правно основание чл.45 ЗЗД, предявени срещу застрахования при предпочитания ответник по ЗЗГОА водач В. Ц. Г..
С касационната жалба се иска отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния закон /чл.25,ал.1 ЗДвП и чл.38,ал.3 ЗДвП/ и на процесуалния закон /необсъждане на въведените от въззивниците оплаквания/. Оспорва се правилността на извода, че не са установени в процеса противоправните действия на водача на лекия автомобил. Твърди се, че неправилно е възприет механизмът на произшествието, тъй като вещите лица не са категорични дали водачът на л.а. „БМВ“ В. Г. и пострадалия син на ищците, управлявал мотоциклет „Ямаха“, са се движили в една и съща лента. Изложени са съображения, че дори без оглед на това от коя лента водачът на лекия автомобил е предприел маневрата завой наляво /обратен завой/, той е следвало да се убеди, че няма да застраши участниците в движението и конкретно движещия се зад него мотоциклет и да извърши маневрата като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/Относно извършване от съда на преценка за правомерността на действията на всички участници в ПТП и причинната връзка между техните действия и настъпването на непозволеното увреждане. Поддържа се, че във въззивното решение не е обсъдена и взета предвид обективно съществуващата възможност водачът на л.а. да възприеме мотоциклета, да оцени поведението на водача му, да се въздържи от осъществяване на маневрата, за да не създаде опасност за мотоциклетиста и да спази задължението си по чл.25,ал.1 ЗДвП. Подържа се и че въззивният съд е пренебрегнал допуснатото от водача на л.а. нарушение на правилата за скоростта по чл.21,ал.1 ЗДвП, която е следвало да бъде в рамките на 50 км./ч в населено място, а не избраната от водача 70 км./ч. Посочената допълнителна предпоставка е т.1, предл.последно на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на решенията по гр.д.№ 1260/2010г. на 4г.о., гр.д.№1448/2011г. на 4 г.о. и т.д. №3540/2013г. на 1 т.о.
2/Относно предпоставките за приложението на чл.25,ал.1 ЗДвП – длъжен ли е водачът, предприемащ маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за всички участници в движението и да съобрази тяхното положение, посока, скорост на движение или предвиденото в правната норма задължение предоставя защита само за правомерно движещите се участници; дали водачите на мпс следва да съобразяват наличието, положението на пътя и скоростта на всички участници в движението или само на правомерно движещите се. Релевантността на въпроса е обоснована с тезата, че за да отхвърли иска САС необосновано приел: че не е установено противоправното поведение на водача на лекия автомобил – нарушаване на правилата на чл.25,ал.1 и чл.38,ал.3 ЗДвП; че автомобилистът не е могъл и не е бил длъжен да предположи, че мотоциклетиста се движи със скорост над разрешената и несъобразена с пътните условия; че когато другите участници се движат в нарушение на правилата за движение, извършващият маневрата дължи съобразяване с тях само ако това е обективно възможно за него без да застраши собствената му безопасност; че с противоправното си поведение пострадалият е поставил ответника в невъзможност да вземе мерки, за да не причини вреди. Поддържа се, че нормата на чл.25,ал.1 ЗДвП не предоставя закрила само на правомерно движещите се водачи. Когато предприелият маневрата водач е имал възможността да установи и съобрази наличието на другия участник в движението, за изпълнение на задълженията му за предприемане на действия, за да не го постави в опасност, е без значение дали другият участник се движи правомерно или не; че неправомерното действие на даден участник в движението не освобождава извършващия маневрата водач от това законово задължение. Поддържаната допълнителна предпоставка е т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Алтернативно е посочено и основанието по чл.280,ал.1,т.1,предл.последно ГПК с позоваване на решението по наказателно дело № 629/2010г. на 3 н.о. на ВКС.
3/Относно предпоставките за кредитиране на свидетелските показания. Касаторът поддържа, че необосновано не са кредитирани показанията на свидетелите М. и Г. – очевидци на произшествието, поради което решаващият състав е постановил своя акт в противоречие с решението по гр.д.№ 4028/2016г. на 4 г.о. и по гр.д.№ 776/2009г. на 4 г.о. на ВКС.
4/Относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото относими доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди доводите и възраженията на страните. Поддържа се, че не са обсъдени изцяло доводите на въззивника в писмената му защита и приетите доказателства- в частност показанията на свидетелите М. и Г.. Твърди се противоречие с решенията по гр.д.№ 1119/2009г. на 3г.о. и по гр.д.№ 241/2011г. на 1 г.о. на ВКС.
5/Иска се допускане на обжалването и поради очевидната неправилност поради „квалифицирана форма на нарушение на материалния закон-чл.25,ал.1 ЗДвП и на процесуалния закон – чл.172 и чл.236,ал.2 ГПК“.
В писмени отговори предпочитаният ответник ЗД“Евроинс“АД и евентуалният ответник В. Г. оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
По отношение механизма на произшествието въззивната инстанция е приела следното: На 03.10.2008г. около 21,30 часа, в тъмната част на денонощието, при сухо време, при липса на улично осветление, ответникът управлявал лек автомобил марка „БМВ“ по ул. „202“ в крайната лява лента на платното с посока от надлез „Надежда“ към ул. „Каменоделска“ със скорост около 70 км./ч. Приближил кръстовището, образувано с улица, водеща към ТЕЦ София – товарен портал и намалил скоростта, за да осъществи завиване наляво с цел да обърне посоката на движение. В същата пътна лента, попътно, след автомобила се е движил управляваният от починалия непълнолетен и неправоспособен водач мотоциклет „Ямаха“ със скорост от около 98 км./ч. Водачът на лекия автомобил намалил плавно скоростта и с около 10 км./ч навлязъл с предните колела в разделителната ивица между двете пътни платна. Мотористът имал ясна видимост към движещия се пред него автомобил и при светване на стоповете му, реагирал за аварийно спиране. Дистанцията между мотоциклета по времето на тази реакция и мястото на удара била по- малка от опасната зона за спиране на мотоциклета, поради което настъпил удар между предното му колело и задния ляв калник на автомобила.
За неоснователни са счетени твърденията на ищците, че лекият автомобил е предприел маневрата от средната пътна лента, засичайки движещият се в лявата лента мотоциклетист.
След обстоен анализ на доказателствения материал не са кредитирани показанията на свидетелите М. и Г. като противоречащи на единичната експертиза на в.л. Г. и тричленната експертиза, които заключения, на база единствените обективни данни – деформацията на лекия автомобил от удара, изключват хипотезата двете превозни средства са се движили в съседни /лява и дясна/ пътни ленти. Мотивирано е и, че показанията на посочените свидетели противоречат не само на приетото от вещите лица движение на двете превозни средства едно след друго в лявата пътна лента до момента, когато колата е предприела от тази лента завой наляво, но и на показанията на св.Б., който е шофирал в средната лента зад колата и мотоциклета и който е имал най-добра видимост към тях и е имал възможност да възприеме местоположението и движението им. Изложени са и допълнителни съображения, че св.М. е пътувал на задната седалка на мотоциклета и като пострадал от процесното птп, е заинтересован от установяване вината на водача на автомобила.
По подробни съображения е счетено за неоснователно и твърдението на ищците, че предприетата от водача на л.а. маневра е при забрана за обратен завой като са кредитирани констатациите в огледния протокол, в който не е отбелязано наличието на забранителен пътен знак. Обосновано е, че предприетата от водача маневра не е била в нарушение на закона, ответникът Г. не е имал задължение да пропусне движещият се попътно зад него мотоциклет и завивайки наляво не е отнел предимството му. Мотивирано е, че разпоредбата на чл.38,ал.3 ЗДвП, на която се позовават въззивниците, не намира приложение, тъй като управляваният от Г. автомобил се е движил в най-лявата пътна лента, от където е започнал извършването на маневрата; че ответникът по евентуалния иск не е имал задължение да пропусне пострадалия; че мотористът не е имал предимство, за да му бъде то отнето.
Прието е, че евентуалният ответник не е нарушил и разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗДвП, която задължава водача, преди да извърши маневра да се убеди, че няма да застраши останалите участници в движението, включително тези, които се движат след него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Изложени са подробни мотиви, че Г. не е могъл, нито е бил длъжен да предположи, че мотоциклетистът се движи със скорост над разрешената и несъобразена с пътните условия; че когато друг участник се движи в нарушение на правилата за движение, извършващият маневрата водач дължи да се съобрази с него само ако това е обективно възможно и не застрашава собствената му безопасност. Счетено е, че в случая, с противоправното си поведение пострадалият е поставил водача на лекия автомобил в невъзможност да вземе мерки, за да не причини вреди, поради което последният не е нарушил разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗДвП.
Изведено е, че единствено поведението на пострадалия е противоправно и то е единствената причина за настъпването на пътното произшествие. Мотивирано е, че той се е движил със скорост далеч над разрешената от 50 км./ч., което в съчетание с обстоятелството, че е неправоспособен водач, е попречило на адекватната преценка на пътните условия; че е бил длъжен, съобразно правилото на чл. 20, ал.2 от ЗДвП да наблюдава пътната обстановка и при обективна възможност за своевременно възприемане на опасност, да намали скоростта или спре. Отчетен е безспорно установеният факт, че мотоциклетистът е имал техническа възможност да вижда движещият се пред него лек автомобил на разстояние от около 100 метра, а опасността за него е възникнала при светване на стоповете на автомобила, към който момент мотоциклетът е бил на 32 метра от колата и на 63 метра от място на удара. Обсъдено е, че със скоростта, с която се е движил /не по- малко от 98 км/ч/, опасната зона за спиране на мотора е 88 метра и ударът е бил непредотвратим; че при разрешената скорост от 50 км/ч. опасната зона за спиране е 31-32 метра т.е. разстоянието на виждане на мотоциклетиста в момента, в който е възприел опасността, не е по- малко от опасната зона на спиране на мотора и ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране. При тези изводи е кредитирано заключението на тричленната автотехническа експертиза, приета пред САС по съображения, че експертните изводи почиват на конкретни изчисления за разстоянията между двете ППС и между тях и мястото на удара, за разлика от заключенията на единичните експертизи, при които липсва обосновка за приетото, че ударът е бил непредотвратим и при разрешената скорост от 50 км/ч.
Първият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати от САС процесуални нарушения при преценката относно правомерността на действията на участниците в пътното произшествие и причинната връзка между предприетия начин на движение и настъпването на сблъсъка. Евентуалното наличие на основанието по чл.281,т.3 ГПК за неправилност е извън преценката, осъществявана в първата фаза на факултативния касационен контрол, поради което това оплакване не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. Следва да се посочи, че за първи път в изложението касаторите поставят въпроса за скоростта на движение на лекия автомобил преди намаляването й с оглед предприемане маневрата ляв завой. Този факт, който не е въведен в предмета на спора като обуславящ причинната връзка между поведението на водача на автомобила и настъпването на удара, не е обсъждан от въззивния състав. Общата предпоставка за допускане на обжалването предпоставя произнасяне по въпрос, който е въведен в предмета на спора, по който въззивната инстанция се е произнесла и произнасянето по него е обусловило изхода на спора. На тези критерии поставеният от касаторите въпрос не съответства. Паралелно с това по въпроса дали действията на водача са били съобразени с разпоредбата на чл.25,ал.1 ГПК въззивната инстанция е изложила обстойни мотиви, а несъгласието на ищците с правилността им не може да послужи като обща предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по втория въпрос произтича от некоректното му поставяне, тъй като той не е разрешен от въззивния състав в сочения смисъл. Макар САС да е изложил съображения, че всеки участник в движението очаква от останалите проява на правомерно поведение, той по никакъв начин не е отрекъл задължението на извършващия маневрата водач за съобразяване с действията на друг участник в движението, предприети в нарушение на правилата и задължението му да предприеме всички необходими действия за предотвратяване на произшествието. Съставът на САС е акцентирал на обективната възможност да бъдат предприети такива действия с оглед личната безопасност на адресата на задължението. Изрично е приел, че ответникът е бил в невъзможност да предприеме мерки, за да не причини вреди и поставянето в такава обективна невъзможност е резултат от неправомерните и в нарушение на правилата за движение действия на починалия водач. Като некореспондиращ на изводите на САС въпросът не е обуславящ, а хипотетичен поради което не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на касационния контрол.
Третият и четвъртият въпроси също не са правни, а са по правилността на решението, оспорвана с твърдението, че не са кредитирани свидетелските показания. Както се посочи правилността е относима към касационните основания, а не към основанията за допускане на касационното обжалване. Дали свидетелските показания са правилно кредитирани е въпрос, който може да получи отговор във втората фаза на касационния контрол, което предпоставя поставянето на правен проблем с характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, по който касационното обжалване на бъде допуснато.
Поради необосноваването на общата предпоставка, касационната инстанция няма задължение да обсъжда въведените от касатора допълнителни предпоставки. Отсъствието на въпрос, с характеристиката, очертана в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание за недопускане на обжалването без да се обсъжда наличието на въведеното допълнително основание.
Искането за допускане на обжалването в хипотезата на чл.280,ал.3, предл.последно ГПК е също неоснователно: Твърдяната от касатора необоснованост на въззивното решение, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка може да послужи като предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал. 1 ГПК – при формулиране на въпрос с правна характеристика като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол. Релевираната от касатора необоснована преценка при кредитирането на гласните доказателства /свидетелски показания и експертизи/ и произнасянето по доводите и оплакванията на въззивниците също може да бъде осъществена единствено при предпоставките на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Не съставлява „квалифицирана форма на нарушение на разпоредбата на чл.25,ал.1 ЗДвП” принципното становище, че правилото да не се пречи и да не се застрашава движението е основано на преценка за правомерно движение, въз основа на което е изграден предписаният ред за всички участници в него. Очевидната неправилност като основание за допускане на касационното обжалване следва пряко да явства от мотивите на обжалвания акт, да е видна при техния прочит, а не да предпоставя детайлна проверка и анализ на доказателствата и обстойна преценка дали твърденията в жалбата за нейното наличие се установяват от материалите по делото. Отсъстват основания въззивно решение да бъде квалифицирано като очевидно неправилно поради видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост с оглед правилата на формалната логика. Във всички останали случаи необосноваността на въззивния акт, породена от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, е предпоставка за допускане на касационно обжалване само по реда и при условията на чл.280 ал. 1 ГПК.
Касаторът следва да заплати на застрахователното дружество поискани поисканите в отговора на касационната жалба разноски за изготвянето му от юрисконсулт с приложено пълномощно- сумата 100 лв. По отношение разноските на третото лице помагач-приложима е разпоредбата на чл.78,ал.10 ГПК.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 359 от 12.02.2018г. по в.гр.д.№ 5865/2016г. на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.
Осъжда В. Г. и Р. Г. да заплатят на ЗД”Евроинс”АД сумата 100лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: