О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 05.08. 2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 2808 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288-във вр. чл. 247, ал. 4 ГПК
Образувано e по касационната жалба с вх. № 16093/18.ІХ.2018 на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), представлявана от двата й постоянни синдици Д. и М., подадена против решение № 2034 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 30.VІІ.2018 г., постановено по т. д. № 6547/2017 г., с което са били отхвърлени предявените от тях искове срещу ответното „Ин Гуп” АД-София искове за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на тази кредитна институция – на основание чл. 59, ал. 3 ЗБН – на следните извършени от ответника прихващания:
~ с уведомление вх. № 10004/29.Х.2014 г., с което той е уведомил, че прихваща задълженията си към „КТБ” АД (в Н.) по договор за кредит от 16.V.2007 г. и анекси към него със свое вземане в размер на 2 405 000 евро (два милиона и четиристотин и пет хиляди евро), придобито по сключен на 17.VІ.2014 г. договор с Й. Некулов Ц.;
~ с уведомление вх. № 10005/29.Х.2014 г., с което същият търговец е уведомил, че прихваща задълженията си към „КТБ” АД (в Н.) по договор за кредит от 16.V.2007 г. и анекси към него със свое вземане в размер на 297 255 лв. (двеста деветдесет и седем хиляди, двеста петдесет и пет лева), придобито вместо плащане по сключен на 2.VІ.2014 г. договор с „Вега М.” ООД;
~ с уведомление вх. № 10006/29.Х.2014 г., с което „Ин Груп” АД е уведомило, че прихваща задълженията си към „КТБ” АД (в Н.) по договор за кредит от 16.V.2007 г. и подписаните анекси към него свое вземане в размер на 758 850 лв. (седемстотин петдесет и осем хиляди, осемстотин и петдесет лева), придобито по сключен на 2.VІ.2014 г. договор с „М. С. (България)” ЕООД.
Оплакванията на касатора „КТБ” АД (в Н.) са както за недопустимост /основание по чл. 281, т. 2 ГПК/, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение – предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира обезсилването му, а алтернативно – неговото касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд за уважаване на исковете.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата банката неин подател (в Н.) обосновава приложно поле на касационни я контрол освен с твърдението си за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/, още и с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в седем, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от неговите търговска и гражданска колегии – решение № 101/3.VІ.2016 г. на І-во т.о. по т. д. № 1740/2014 г.; в решение № 283/14.ХІ.2014 г. на ІV-то г.о. по гр. дело № 1609/2014 г., в решение № 166/15.VІІ.2013 г. на ІІІ-то по гр. дело № 1285/2012 г., в решение № 172/2.VІІ.2018 г. сна ІІ-ро т.о. по т.д. № 2361/2017 г., в решение № 160/4.VІІ.2018 г. на ІІ-ро т.о. по т. д № 1917/2017 г., както и в Р. № 239/15.V.2018 г. на І-во т.о. по т. д. № 986/2017 г.) по следните три правни въпроса:
1./ „Дължи ли въззивният съд самостоятелна преценка на съществен по делото въпрос, когато отменя първоинстанционното решение и постановява обратен, като резултат, свой акт по съществото на спора и следва ли в него да изтъкне кои факти, свързани с този въпрос, приема за доказани и кои не?”;
2./ „Как следва да се разбира използваният в разпоредбата на чл. 59, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ термин „неплатежоспособност”, знанието за настъпването на която подлежи на установяване като елемент от фактическия състав на разпоредбата – дали в широк смисъл, като обективно състояние, възпрепятстващо изпълнение на изискуемите задължения на банката към вложителите й и за установяването на което не се изисква правна преценка и обоснован финансово-икономически анализ, или се има предвид правната квалификация на фактите по чл. 36, ал. 2, т.т. 1 и 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, давана от Управителния съвет на БНБ при постановяване на решението за отнемане на издадения лиценз за извършване на банкова дейност и преценявана в евентуално съдебно производство при обжалването му по реда на чл. 151 ЗКИ?”;
3./ „Следва ли да се приеме, че при постановяване на акт по реда на чл. 115 ЗКИ (И.. – ДВ, бр. 27 от 2014 г.) от Управителния съвет на БНБ и прилагане на мерките по чл. 116, алинеи 1 и 2 от ЗКИ, е налице настъпила неплатежоспособност на банка по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН?”;
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация „Ин Груп” АД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), представлявана от двамата нейни постоянни синдици Д. и М., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
По твърдението в касационната жалба за вероятна недопустимост на атакуваното въззивно решение /като основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК/:
Твърдението е въведено с доводи, че такава вероятност съществувала „поради начина, по който са конституирани страните в процеса по предявените искове по чл. 59, ал. 3 ЗБН” и предвид постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 172/26.VІІ.2018 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1917/2017 г., с което са били обезсилени решенията на първоинстанционния и на въззивния съд: „поради неучастие на Банката като страна по предявените от синдика искове с правно основание по чл. 59, ал. 3 от ЗБН”.
Служебно известно на настоящия съдебен състав на ВКС е обстоятелството, че – считано от 22 март т.г., на производство пред търговската колегия е тълкувателно дело № 1/2019 г., по което общото й събрание следва са произнесе с тълкувателно решение по следния въпрос: „Кои са надлежните страни в производството по предявен иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 ЗБН и чл. 59, ал. 5 ЗБН и по-конкретно – следва ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна (ответник) в производството по тези искове?”
Горното обстоятелство е от преюдициално значение за преценката досежно релевираното в настоящата касационна жалба основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допускане до касационно обжалване на посоченото нея въззивно решение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 292 ГПК Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА касационно производство по чл. 288 ГПК по настоящето т. д. № 2808/2018 г. до произнасянето на търговската колегия на ВКС с тълкувателно решение по тълк. дело № 1/2019 г. по въпроса: „Кои са надлежните страни в производството по предявен иск с правно основание по чл. 59, ал. 3 и чл. 59, ал. 5 от Закона за банковата несъстоятелност и по-конкретно – следва ли обявената в несъстоятелност банка да участва като страна (ответник) в производството по тези искове?”
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2