О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
гр. София, 06.10.2017 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 3352 по описа на Върховния касационен съд за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК и е образувано по частната жалба на Я. Е. С., чрез пълномощника му адв. Сн. С. от САК, против определение № 125 от 14.07.2017 год. по ч. гр. д. № 2557/2017 год. на ВКС, ІІ г. о. Със същото е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу решение № 1877 от 22.03.2017 год. по гр. д. № 13283/2016 год. на Софийски градски съд в частта /имащо характер на определение в тази част/, с която е оставена без уважение частна жалба срещу протоколно определение от 2.07.2014 год. по гр. д. № 15126/2013 год. на Софийския районен съд, с което е отказано увеличение цената на иска, и производството по частната касационна жалба е прекратено.
Жалбоподателят счита определението за неправилно по подробно изложените съображения, с искане за отмяната му.
Ответната страна – В. А. Н., чрез пълномощника й адв. И. оспорва частната жалба по съображения в представен писмен отговор с искане да се остави в сила обжалваното определение и й се присъдят направените в настоящето производство разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, като обсъди изложените в частната жалба доводи във връзка с данните по делото, намира следното:
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК постановеното определение на предходния тричленен състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане подадената частна касационна жалба и производството е прекратено, подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС.
Частната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което и производството е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
За да остави без разглеждане подадената срещу въззивното определение, съдържащо се в постановеното по делото решение, частна касационна жалба на Я. С., предходният състав на ВКС приел, че то не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не е от категорията на визираните в чл. 274, ал. 3 ГПК съдебни актове – нито е такова, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото /т. 1/, нито е определение, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие. Посочено е, че включеният във висящото тълкувателно дело № 5/2015 год. на ОСГТК въпрос касае обжалваемостта на въззивно определение, с което се уваличава цената на иска по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК, докато в обратната хипотеза съдебната практика е непротиворечива относно неговата необжалваемост.
Изводът в обжалваното определение се споделя и от настоящия състав, поради което същото следва да се потвърди. Обжалваното пред касационната инстанция по предходното частно производство определение е постановено по повод произнасянето по искането на ищеца в производството, сега жалбоподател, за увеличение в размера на цената на предявения установителен иск за собственост на закупения по време на брака на страните апартамент, след като е посочил такава в исковата си молба, съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 70, ал. 2 ГПК предвижда обжалваемост с частна жалба на определението на съда, с което се увеличава цената на иска при несъответствие на указаната цена с действителната, при повдигане на този въпрос най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, от ответника или служебно от съда /чл. 70, ал. 1, изр. 2 и 3/, каквато не е настоящата хипотеза. Поради това и необжалваемостта на произнасянето на съда по искането на ищеца е обосновало извода на предходния състав на ВКС за недопустимост на подадената жалба, което обосновава и неотносимостта на поддържания от жалбоподателя довод за характера на определението като такова, с което се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда неговото развитие, по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, с оглед обжалваемостта му при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК. Произнасянето по въпроса за цената на иска дори и да се приеме, че е друго производство, то процесуалният закон предвижда обжалваемост на определението само в случай на увеличаването й, но не и в обратната хипотеза.
Поради горните съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, а с оглед този изход на настоящето производство жалбоподателят следва да заплати на ответната страна направените в него разноски в размер на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното, ВКС, ІІ г. о. в настоящият си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението с № 125 от 14.07.2017 год. по ч. гр. д. № 2557/2017 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Я. Е. С. срещу решение № 1877 от 22.03.2017 год. по гр. д. № 13283/2016 год. на СГС в частта, имаща характер на определение, за оставяне без уважение жалбата му срещу протоколното определение от 2.07.2014 год. по гр. д. № 15126/2013 год. на СРС.
Осъжда Я. Е. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на В. А. Н., ЕГН [ЕГН] направените в настоящето производство разноски в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.