3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
С., 07,03,2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………..……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 66 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 286, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 9967/19.ХІ.2010 г. на [фирма]-гр. Х., подадена против разпореждане на Х. ОС, ГК, от 2.ХІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 602/09 г., с което, на основаниe чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, е била върната касационната жалба на д-вото с вх. № 7720/28.ІV.2010 г. срещу постановеното по това дело въззивно решение № 67/30.ІІІ.2010 г.
Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, поради което се претендира отменяването му и допускане на тази негова касационна жалба до разглеждане по същество, понеже по естеството си тя всъщност била „частна” – неин предмет било определение на първостепенния Х. РС, „с което е оставено без уважение възражението за спиране на изпълнението по изп. дело № 35/09 г. по описи на съдебно-изпълнителната служба при същия съд”, поради което дължимата по нея държавна такса била в размер на 15 лв., а не на тридесет лева като погрешно бил определил въззивния съд в хода на проверката си по чл. 285, ал. 1 ГПК..
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред Х. ОС, частната жалба на [фирма]-гр. Х. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество настоящата частна жалба е неоснователна по следните съображения:
Върнатата с атакуваното разпореждане касационна жалба на [фирма]-гр. Х. с вх. № от 28.ІV.2010 г. по описа на Х. РС е била адресирана до последния – съответно „по гр. дело № 1969/09 г.”, като същевременно изрично е било посочено, че с нея се атакува решение № 67 от 30.ІІІ.2010 г. на Х. окръжен съд, постановено по ч. гр. дело № 602/09 г. и то независимо от отбелязването в последното, че то не подлежи на обжалване.
С въпросното въззивно решение № 67/30.ІІІ.2010 г. на Х. ОС, постановено в производството по частно гр. дело № 602/09 г. е било оставено в сила /потвърдено/ първоинстанционното определение № 1486/21.VІІІ.2009 г. на Х. РС по гр. дело № 1969/09 г.: за оставянето без уважение на възражението на [фирма]-гр. Х. с правно основание по чл. 250 ГПК /отм./ и за спиране на изпълнението по изп. дело № 35/09 г. по описа на СИС при РС-Хасково.
Съгласно чл. 278, ал. 1 ГПК частните жалби се разглеждат в закрито заседание, но съдът – ако прецени за необходимо, може да разгледа жалбата в открито заседание. Това обаче съвсем не означава, че с приключване на устните състезания по делото този съд следва да се произнесе по частната жалба с решение /арг. чл. 252 ГПК относно приложното поле на определенията/. Следователно се касае до допуснато от Х. ОС процесуално опущение досежно вида на акта, с който той се произнесъл в едно образувано пред него частно производство, имащо за свой предмет частна въззивна жалба /с вх. № 16450 от 2.ІХ.2009 г./ на [фирма]-гр. Х. срещу първоинстанционно определение по чл. 250, ал. 3 ГПК /отм./.
Съгласно задължителните за съдилищата в Р. постановки по т. 6 на ТР № 1/17.VІІ.2001 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/01 г., ВКС би могъл да се произнася по жалби срещу определения по чл. 250 ГПК /отм./, но само в случаи, когато те са били постановени за първи път от въззивен съд, докато процесното такова е било постановено от Х. РС и впоследствие потвърдено от Х. ОС с въпросното въззивно „решение”.
С оглед всичко изложено се налага извод, че в хода на проверката си по чл. 285, ал. 1 ГПК Х. ОС е следвало директно да процедира според правилото на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, съобразявайки преди всичко собственото си указание, че неговото въззивно „решение” не подлежи на обжалване и на това основание да върне същата касационна жалба на [фирма]-гр. Х., а не като предприема нейното администриране с указания за представяне на документ по чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК и то в такъв размер на държавната такса, какъвто, съгласно нарочната тарифа за д.т., съдилищата събират по общи /а не по частни/ касационни жалби.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Х. окръжен съд, ГК, от 4.Х.2010 г., постановено по ч. гр. дело № 479/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2