5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 07 април 2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 653 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. С. Н., представляван от адв.А. Т., срещу определение № IV-2116/14.09.2015г. на Окръжен съд – Бургас, постановено по възз.ч.гр.д.№1496/2015г., с което е потвърдено определение от 29.06.2015г. на Районен съд – Поморие по гр.д.№ 147/2015г. С първоинстанционния съдебен акт е прекратено производството по гр. д. № 147/2015 г. по описа на Районен съд– Поморие, образувано по предявен от А. Н. срещу Р. Й., Р. Й. и Н. Ч. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.75, ал.2 ЗН за установяване нищожността на делба, допусната с влязло в сила решение № 43/29.03.2011г. на същия съд по гр.д.№ 437/2010г. Констатирайки, че производството по съдебната делба е висящо пред Окръжен съд – Бургас, съдът е приел, че искът за установяване нищожността на същата е процесуално недопустим като преждевременно предявен.
В частната касационна жалба се поддържа, че атакуваното въззивно определение е неправилно поради нарушение на материалния закон – основание за отмяна по чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване по същество е мотивирано с поддържаните основания за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че при постановяване на обжалваното определение ОС – Б. се е произнесъл по правни въпроси, решени в противоречие със задължителните за съдилищата ТР № 3/19.12.2013г. на ОСГК на ВКС и ТР № 99/1979 г. на ОСГК на ВС – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Изложени са и общи твърдения, че правният въпрос по който се е произнесъл въззивният съд е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/. Формулирани са следните въпроси: 1/Производството за делба представлява ли особено исково производство, регламентирано в Глава двадесет и девета „Съдебна делба“ от ГПК, което протича през две фази, които са свързани; възможно ли е извършването на делбата да се осъществи без решението по първата фаза, определящо субектите на делбеното правоотношение; 2/ Решението в първата фаза на делбата отговаря ли на следната група въпроси: между кои лица, за кои имоти и вещи се допуска делбата и какъв е размерът на дяловете на съделителите в делбената маса; участието на всички съделители определя ли се именно в тази фаза на делбата; 3/ Решението по първата фаза на делбата, с което се определят съделителите и техните квоти от съсобствеността върху делбените имоти, предопределя ли нищожността на делбата (а не постановените решения по нея) при липсата на съделител, дори да се пристъпи към извършването й по способите, които са предмет на втората фаза на делбата; 4/ Възможно ли е да се извърши действителна делба, ако в решението от първата фаза не е включен съделител, притежаващ съсобствен дял от недвижимия имот.
Ответниците по жалбата – Р. Л. Й. и Р. Т. Й., представлявани от адв. Р. Т., в срока по чл.276, ал.1 ГПК са представили писмен отговор, в който поддържат, че не са налице сочените основания за допускане на касационното обжалване. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск за установяване нищожност на допусната, но неизвършена съдебна делба по висящото гр.д. № 437/2010 г., въззивният съд е споделил правните изводи на РС и е приел, че настоящото производство е преждевременно заведено. Посочено е, че жалбоподателят е участник в тази делба, а нищожността се претендира с оглед твърдяното неучастие в нея на трети лица – съсобственици и сънаследници, които не са били вписани в представеното по делбеното дело удостоверение за наследници. Тъй като към момента на настоящото производство е постановено само решението по допускане на делбата, а фазата по извършването й не е приключила /липсва влязло в сила решение/ съдът е направил извод, че искът с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. с чл.75, ал.2 ЗН е преждевременно предявен. В тази връзка въззивната инстанция се е позовала на няколко определения на ВКС, между които и определение №359/18.06.2014г. по ч.гр.д.№3119/2014г., Іг.о. ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, с което е прието, че хипотезата на чл.75 ал.2 ЗН изисква „извършена” делба, а не допусната. Тъй като с решението по допускане на делбата не се прекратява съсобствеността, т.е. делбата не е „извършена” по смисъла на чл.75 ал.2 ЗН, то и предявяването на иска за нищожност е преждевременно, тъй като има за предмет евентуални бъдещи субективни права, които не могат да са предмет на защита преди да са възникнали.
При изложените по-горе решаващи изводи на въззивната инстанция, формулираните в изложението на касатора въпроси не обуславят допускането на касационния контрол. Дали производството по съдебна делба представлява „особено исково производство”, което протича в две фази; както и какво е значението на решението по допускане на делбата, респ. какви въпроси се разрешават с него; може ли делбата във втората фаза да се извърши между съделители, непосочени в решението по допускането й – сами по себе си тези въпроси не са били предмет на обсъждане и произнасяне от въззивния съд и затова не са обуславящи за крайния му решаващ извод за преждевременност на предявения иск. Изложеното е достатъчно основание, за да не се допусне касационният контрол, в каквато насока е и приетото по т.1 от ТР№1/2009г. на ОСГТК. Отделно от това, следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя разрешението, възприето с определение №359/18.06.2014г. по ч.гр.д.№3119/2014г., Іг.о. ВКС, постановено по реда на чл.274 ал.3 т.1 ГПК /постановено по реда на чл.273 ал.3 т.1 ГПК и съставляващо задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика/, че е недопустим иск за прогласяване нищожност на допусната, но неизвършена съдебна делба, поради неучастие на някой от съсобствениците, тъй като текстът на нормата на чл.75 ал.2 ЗН изрично визира хипотезата на нищожност на „извършената” без участието на всички съделители делба. Това разрешение кореспондира и с приетото в решение № 91 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 651/2012 г., I г. о., постановено по реда на чл.290 ГПК, че релевантен момент, към който следва да се преценява нищожността е моментът на извършването на делбата.
Извън това, следва да се посочи, че за допустимостта въобще на един установителен иск е необходимо ищецът да докаже и обоснове правния си интерес. В конкретния случай, при преценка на правния интерес за предявяване на иска за прогласяване нищожност на делбата от съделител, който е участник в тази делба /за разлика от общия случай, когато нищожността се предявява от неучаствал съделител/, на съблюдаване ще подлежи общото правило, че на нищожността на едно правно действие може да се позове само лице, което има правен интерес от установяването на нищожността с оглед правните последици от това. В тази насока следва да се съобразят задължителните указания и разяснения по приложението на закона, дадени с т.1 от ТР№3/19.12.2013г. на ОСГК, с които е прието, че на неучаствалия в делбата съсобственик му се признава правото /т.е. той винаги има правен интерес/ да установи нищожността на тази делба по съдебен ред в самостоятелно исково производство. По аргумент на противното, не така еднозначно стои въпросът с участник в такава делба.
Принцип при делбата е участието на всички съсобственици като страни по делото, за което съдът следи служебно. Този принцип произтича от чл. 75, ал. 2 ЗН. Същевременно принцип при разглеждането на всички дела е, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закона случаи – чл. 26, ал. 2 ГПК. Едновременното съблюдаване на двата принципа означава, че при делбата съдът следи за спазването на чл. 75, ал. 2 ЗН при данните, които има по делото, без обаче да може да навлиза в служебна проверка на валидността на правните сделки, от които произтичат правата на съсобствениците и без да може да разглежда възражения на страните, с които се предявяват правата на трети лица, които не са страни в процеса и които съдът не може да конституира в нарушение на чл. 26, ал. 2 ГПК.
Съсобственик има интерес от установяване нищожността на делбата, ако това би довело до увеличаване размера на дела му в съсобствеността, респ. би обосновало извода, че оспорващото лице е едноличен собственик на това имущество. Позоваване на нищожността, което би имало за последица включване и на друго лице в съсобствеността, което води до намаляване дела от съсобственото имущество на някой от останалите съделители, не може да се възприеме като оспорване, основано на наличие на правен интерес, доколкото само от волята на лицето, чиито права оспорването брани, зависи дали да ги упражни и да заяви правото си на дял върху съсобствения имот, а оттам и правото си да участвува в делбеното производство /в с.см. – решение №219/27.06.2012г. по гр.д.№216/2012г., ІІ г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
С оглед на всичко изложено, не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно определение.
Ответните страни по частната касационна жалба – Р. Й. и Р. Й., представлявани от адв. Р.Т., в отговора си са направили искане за разноски, но тъй като доказателства за сторени разходи в производството пред ВКС не са представени, то съдът не присъжда такива.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № IV-2116 от 14.09.2015 г., постановено по въззивно частно гражданско дело № 1496/2015 г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.