О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 172
София, 09.03.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4433 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №1100 от 04.07.05г. по гр.д. №1255/08г. на Пловдивския окръжен съд, след частична отмяна на решение №3 от 25.01.08г. по гр.д. №1426/07г. на Пловдивския районен съд, са били уважени предявените от Г. Р. Д. против В. В. Н. обективно съединени искове: по чл.233, ал.1 от ЗЗД – за връщане на отдаден под наем недвижим имот – къща в гр. П., ул.”С” №42 и по чл.232, ал.2 от ЗЗД – за сумата от 5507лв. – неплатен наем за периода 03.03.05г. – 05.04.07г., ведно със законната лихва от 05.04.07г.
Въззиввният съд е приел от фактическа страна, че на 20.01.03г. страните са сключили договор, с който ищецът е отдал на ответника под наем къща в гр. П., ул.”С” №42, срещу месечен наем от 220лв., при уговорката наемодателят да не продава имота и да не прекратява едностранно договора, докато не погаси сумите по два броя записи на заповед от същата дата, неразделна част от договора, които са съответно за 4000лв. и за 1600лв. Прието е също, че към момента на сключване на договора, ответникът е направил в имота ремонт на стойност 10 086лв., видно от двустранно подписан на 21.01.03г. протокол за констатирани след оглед СМР. Прието е също, че към датата на предявяване на исковата молба – 05.04.07г., ответникът не е заплащал никакъв наем за имота.
При тези данни от правна страна е прието, че както протоколът за извършените ремонти, така и двата броя записи на заповед са издадени по повод сключения между страните договор за наем. Сумата от 5600лв. по записите на заповед представлява задължението на наемодателя по чл.231, ал.2, изр.3 от ЗЗД за извършените от наемателя с грижата на добър стопанин поправки на вещта и тази сума е прихваната от дължимия до 03.03.2005г. месечен наем. След тази дата и до момента на предявяване на исковата молба, ответникът не е заплащал наем за ползването на имота, поради което дължи 5507лв. за периода 03.03.05г. – 05.04.07г. Прието е също, че част от изброените в двустранния протокол СМР не са свързани с поправка на вещта и претенцията за тях е не по чл.231, ал.2 от ЗЗД, а по чл.72 и сл. от ЗС. Искът за връщане на имота е уважен с мотив, че срокът на договора е изтекъл и е настъпило прекратителното условие по чл.10 от него – изплащане на сумите по двата броя записи на заповед.
Касационна жалба срещу това решение е подадена от ответника. В нея той поддържа, че задължението на ищеца по двата броя записи на заповед е различно и отделно от задължението му за заплащане на извършените от ответника ремонтни работи в имота. Дължимите суми били две – веднъж 5 600лв. по двата броя записи на заповед и освен това – 10086лв. за ремонтните работи. Неправилно въззивният съд свързал абстрактните сделки – записите на заповед, с каузално отношение между страните – сключения от тях договор за наем. Оттук неправилно е прието, че при наличие на уговорка между страните за прихващане на наема с двата вида задължения на ищеца, има дължими суми като наемна цена.
Жалбоподателят поддържа, че в случая е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В противоречие с практиката на ВКС – решение 615 от 20.08.07г. по т.д. №283/07г. на ТК било приетото от въззивния съд, че каузалните отношения между страните по договора за наем имат нещо общо с абстрактните сделки по записите на заповед. Развива се довод, че в договора за наем страните са свързали тези записи единствено със задължението на наемодателя да не прекратява договора и да не продава имота преди да е изплатил сумите по тях – т.е. липсва пряка обвързаност между задължението за плащане на суми по абстрактните сделки и паричните задължения, произтичащи от наемното правоотношение. На следващо място – в противоречие с приетото в решение №649/11.07.85г. по гр.д. №448/85г. на ВС, ІІ ГО въззивният съд отказал да зачете извършеното извънсъдебно прихващане между дължимия наем и разноските, направени от наемателя за ремонти на имота. Поддържа се, че изявлението за прихващане е направено с подписването на протокола от 21.01.03г. и се признава от ищеца в съдебния процес.
Ответникът в производството Г. Р. Д. от гр. П. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване.
Първият въпрос, който е поставил жалбоподателят, е процесуалноправен – дали е обоснован изводът на въззивния съд за наличието на връзка между записите на заповед и каузалните отношения между страните по договора за наем. Окръжният съд е процедирал в унисон с приетото от ВКС в посоченото от жалбоподателя решение, че зад записа на заповед, като вид абстрактна сделка, за действителността на която не се изисква основание, могат да съществуват каузални отношения, които следва да бъдат отчетени от съда. Изводът, че в случая такива отношения съществуват, е обоснован, предвид обстоятелството, че договорът за наем е сключен на същата дата, на която са издадени и записите на заповед, като изрични негови клаузи обвързват възможността за прекратяване на наемното правоотношение с изпълнението на задължението на наемодателя по записите на заповед. Освен това – един ден след сключване на договора за наем е подписан и протоколът, с който се установява стойността на извършените от наемодателя ремонти в наетия имот. При тези данни обосновано въззивният съд е приел, че с подписването на записите на заповед страните са се съгласили каква е действително дължимата от наемодателя сума за извършените от наемателя ремонти, както и за начина на погасяването и чрез прихващане с дължимия наем. Данни за други каузални отношения между страните няма, единствено насрещните задължения за заплащане на наем и за стойността на ремонта. Логично е да се приеме, че след като оформят отношенията си с писмен договор за наем, обвързан със записи на заповед от същата дата, страните уреждат за в бъдеще всички свои парични отношения, а не само част от тях. Приетото от въззивния съд не противоречи на посоченото решение на ВКС №615 по гр.д. №283/07г., поради което по този въпрос не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Другият въпрос е за възможността на наемателя да извърши извънсъдебно прихващане на сумите, които е изразходвал за поправка на наетата вещ и дължимия от него наем. Въпросът е съществен по конкретното дело, но въззивният съд не е процедирал в противоречие с приетото в решение №649 по гр.д. №448/85г. на ВС и съответно – не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Напротив – прието е, че по съгласие на страните паричното задължение на наемодятеля за извършените ремонти възлиза на 5600лв., за това задължение са оформени двата броя записи на заповед, като погасяването им става именно чрез извънсъдебно прихващане с насрещното задължение за заплащане на наемна цена.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1100 от 04.07.05г. по гр.д. №1255/08г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: