ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 172
гр. София, 30.12.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 5295 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “И” А. гр. С. срещу решение № 355 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 401/08 г. на Апелативен съд гр. П.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по жалбата Е. Я. Х. оспорва същата.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил като недопустимо решение № 114 от 27.11.2007 г. по гр. д. № 137/05 г. на Окръжен съд гр. Х. в частта, в която исковете на “И” А. срещу Община гр. Х., Е. Х. и С. Х. за прогласяване нищожността на договори от 28.08.2001 г. и 20.06.2005 г. с които е отстъпено право на строеж върху общинска земя и в частта, в която е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на разрешение за строеж № 216 от 13.07.2005 г., като е прекратил производството по делото в тези части. Оставил е в сила решението в частта, в която исковете по чл. 59 ЗЗД и по чл. 109 ЗС са отхвърлени.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият процесуалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае допустимостта на иск с правно основание чл. 26 ЗЗД по отношение на отстъпено право на строеж от несобственик, както и решен материалноправен въпрос по чл. 109 ЗС в отклонение от съдебната практика. Посочени са основания за допустимост на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК само досежно иска по чл. 109 ЗС. По процесуалноправния въпрос за допустимостта на иска по чл. 26 ЗЗД касаторът се позовава на решение № 159 от 14.07.2008 г. по гр. д. № 1143/07 г. на Апелативен съд гр. П.. Т. като няма доказателства решението да е влязло в сила, то не може да бъде обсъдено при преценка допустимостта на касационното обжалване въз основа на приетото в него.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице соченото основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Такава практика според касатора е ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр. д. № 10/84 г. ОСГК ВС. С цитираното решение ВС е дал разяснения за елементите от фактическия състав на иск с правно основание чл. 109 ЗС. В решението е прието, че искът основан по чл. 109 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на имота според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Посочено е също така, че негаторния иск не е предназначен да дава защита срещу административни актове и действия на държавни органи, тъй като тя е уредена по друг начин. Затова не е допустимо чрез негаторния иск да се отменяват строителни книжа, както и разрешително за строеж. В процесният случай няма различие в тълкуването и прилагането на цитираната правна норма. Въззивният съд е съобразил действието и, но е приел с оглед доказателствата по делото, че ищецът не е доказал да е собственик на претендираната част от имота, за това не е уважил и иска по чл. 109 ЗС. По отношение на иска за прогласяване нищожността на разрешение за строеж съдът е приел, че в тази част въпросът е от административен характер и е решен от административния съд. С оглед на изложеното, настоящият състав счита, че не е налице посоченото от касатора основание за обжалване.
Не е налице и основанието за обжалване и по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. Същественият материалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравни въззивното решение със сочената съдебна практика, да се намери общото между тях и това общо да е същественият въпрос. Касаторът обосновава твърдението си за въпрос решаван противоречиво от съдилищата с решение № 3* от 28.12.1972 г. по гр. д. № 2349/72 г. на ВС I ГО. В него е прието че собственикът може да иска премахването на извършените от недобросъвестния владелец подобрения, включително и извършените такива без разрешение на техническите власти, макар и с негово знание и без негово противопоставяне. Във второто цитирано решение № 1* от 04.07.1994 г. по гр. д. № 2149/92 г. ВКС IV ГО е приел, че искът по чл. 109 ЗС може успешно да бъде проведен и срещу съсобственик, на когото е издадено строително разрешение за преустройство на съществуваща сграда. Така разгледаните две решения не обосновават доводите за допустимост на касационното обжалване, тъй като те не му противоречат. За да има противоречиви разрешения по същия въпрос трябва да се отчита че решенията са постановени по различни дела, което означава че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. В случая не се касае до различно прилагане на правната норма, тъй като както беше посочено по-горе, исковете по чл. 109 ЗС са отхвърлени поради недоказаност на факта за придобиване право на собственост от ищеца.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 355 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 401/08 г. на Апелативен съд гр. П..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: