О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1724
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1333/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. хирургическа болница за активно лечение „М” ООД, гр. П. по решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 2802/2008 год.. Към жалбата са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване и решения на състави на касационния съд.
Ответницата по жалбата, ищца по делото, А. Й. А. от гр. А. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд, с въззивно решение от 13. 5. 2009 г. по гр. д. № 2802/2008 год. е оставил в сила решението на Пловдивския районен съд по гр. д. № 2125/2007 г., с което е признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата А, извършено със заповед от 14. 5. 2007 г. и тя е възстановена на предишната работа – началник отдел „А” в С. „М” ООД. С въззивното решение е отменено частично първоинстанционното решение досежно уважения иск на А. за заплащане на обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение, като първоначлно присъдената сума 2531 лв. е намалена на 1431 лв.. Изводът на решаващия съд за незаконност на уволнението на ищцата по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ – намаляване обема на работа, е мотивиран от обстоятелството, че по делото не е установено, че от момента на назначаването й на работа на 20. 3. 2007 г. до издаване на заповедта за уволнение на 14. 5. 2007 г. има намаление на обема на работата относно длъжността, заемана от ищцата.
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване се основава на чл. 280, ал. 1, т. и т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона. Посочено е, че изводът на въззивния съд за недоказване на факта на намаляване обема на работата, извършвана от ищцата, представлява неправилно прилагане на материалния закон и противоречи на съдебната практика.
Доводите на жалбоподателя са неоснователни.
От приложените четири решения на състави на касационния съд, не може да се счита, че оспорваното решение е в противоречие на съдебната практика. В тези решения съдът е приел, че законността на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ е обусловена от обективния факт на намаляване на работата и тежестта за доказване на този правнорелевантен факт, носи работодателят. На тази прицнципна основа, която е предопределена от закона, е действал и въззивният съд по настоящото дело, като е направил анализ на събраните доказателства, въз основа на които е мотивирал съображенията си, че не е налице намаляване на работата, изпълнявана от ищцата и ответникът не е имал право да прекрати трудовия договор на това основание.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върхоният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13. 5. 2009 г. по гр. д. № 2802/2008 г. по жалбата на С. „М” ООД, гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: