О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1725
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1338/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Ю. К. от гр. Б., чрез нейния пълномощник адвокат Н, против въззивното решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 55/2009 год., която съдържа изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Д. Й. К. от гр. Б. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският окръжен съд, с въззивно решение от 8. 5. 2009 г. по гр. д. № 55/2009 г. е потвърдил решението на Районен съд – Бургас по гр. д. № 4282/2008 г., с което е осъдена Ю. К. да заплати на Д. К. сумата 1 000 щатски долара, получена на отпаднало основание – развален договор за продажба на пиано. Съдът се е позовал на обратното действие на развалянето на договора по чл. 88, ал. 1 ЗЗД, съобразено с принципа за недопустимост на неоснователното обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Искането на жалбоподателката за допускане на касация на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с практиката на ВКС, е неоснователно. Жалбоподателката се позовава на ТР № 122/1986 г., ОСГК на ВС, но това решение е неотносимо към спора по делото. С посоченото решение е прието, че съдът се произнася по въпроса за връщане на разменените престации при разваляне на двустранен договор, само по искане на страната, но не и служебно. По настоящото дело не налице спор по този въпрос.
Основателно е искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд касае точното прилагане на закона. Жалбоподателката К. се позовава на изключението, предвидено в чл. 88, ал. 1 ЗЗД, че обратното действие на развалянето не се прилага при договори за периодично изпълнение. Въззивният съд не е уважил това възражение по съображения, че договорът за продажба на движима вещ не е договор за периодично изпълнение, независимо от уговорения начин на изплащане на цената на вещта. Произнасянето на въззивния съд е ограничително и не е съобразено изцяло с възраженията на ответницата по иска – жалбоподателката К. , която е оспорила исковата претенция с доводите за недопустимост на неоснователното обогатяване, като се е позовала на факта на многогодишното ползване на пианото от ищеца. От приложеното като доказателство гр. д. № 1411/2006 г. на Бургаския районен съд между същите страни, е видно че с нотариална покана, връчена на Д. К. на 1. 7. 2004 год., К. го е уведомила, че той дължи месечен наем за ползване на пианото от 50 лв.. С решението по гр. д. № 1411/2006 год. съдът е приел, че за периода от 1. 7. 2004 г. до 8 . 9. 2005 г. между страните е съществувал договор за наем за пианото и за този период искът на К. за заплащане на обезщетение от К. за ползване на пианото без основание е отхвърлен. От изложеното следва, че решаващият съд не се е произнесъл изчерпателно по възраженията на К. и не е преценил доводите й за наличие на друго облигационно отношение между страните – наемен договор, по отношение на който е приложимо изключението на чл. 88, ал. 1 ЗЗД.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 8. 5. 2009 г. по гр. д. № 55/2009 г. по жалбата на Ю. К. от гр. Б..
Указва на жалбоподателката Ю. К. да внесе сумата 28 /двадесет и осем /лева държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: