О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1727
София, 30.12.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1360/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Б. М. П. от гр. С. срещу въззивно решение на Софийския градски съд по гр. д. № 3019/2008 год.. Към жалбата са приложени изложение на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и три съдебни решения на състави на касационния съд.
Ответникът М. болница за активно лечение и спешна медицина „ Н. И. П. ” ЕАД – София не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, като въззивна инстанция, с обжалваното решение, постановено на 25. 3. 2009 г., е оставил в сила решението на Софийския районен съд по гр. д. № 30142/2007 год., с което са отхвърлени исковете на П. срещу М. „П” по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ за отмяна на уволнението му като незаконно, възстановяване на работа на длъжността, която е заемал до уволнението и заплащане на обезщетение за оставане без работа.. Съдът е приел, че уволнението на П. от длъжността „началник отдел капитално строителство”, извършено със заповед от 11. 10. 2007 год. на основание чл. 328, ал. 2 КТ, е законнно, тъй-като ищецът е служител от ръководството на предприятието, с договор за управление от 25. 09. 2007 г. е възложено управлението на дружеството на член на съвета на директорите, който има правомощия да сключва и прекратява трудовите договори, да утвърждава управленската структура и контролира дейността за изпълнение на програмите..
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Фактически, обаче, доводите за допускане на касация се отнасят само по т. 3 на чл. 280 ГПК – произнасянето на въззивния съд по въпроса „ кой служител е в ръководството на предприятието” касае точното прилагане на закона. Това е така, тъй-като чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК има предвид задължителната практика на ВКС, произтичаща от тълкувателните решения, а т. 2 има предвид въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, вкл. от съставите на касационния съд. Приложените две съдебни решения, с които състави на ВКС са се произнесли по искове за отмяна на уволнение на служители от ръководството на предприятие, не сочат на противоречива практика на съдилищата, тъй-като се касае за отделни и конкретни случаи, които имат различна фактология.
Няма основание да се счита, че произнасянето на въззивния съд по настоящото дело представлява неточно прилагане на закона. Градският съд е изложил подробни, изчерпателни и съответни на закона съображения при формиране на извода му, че ищецът като „ръководител на отдел капитално строителство” е от ръководството на предприятието на ответника.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 25. 3. 2009 г. по гр. д. № 3019/2008 г. на Софийския градски съд по жалбата на Б. П. от гр. С…
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: