О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 10.03.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 2660 по описа за 2013 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК „Златен плод” [населено място] чрез адвокат И. А. срещу решение от 14.03.2013 г. на Кюстендилски окръжен съд /КОС/ по гр.д. № 3/2013 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Й. С. Н. оспорва жалбата по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Кюстендилски районен съд /КРС/ е предявен иск от ЗК „Златен плод” [населено място] срещу Й. С. Н. по чл.24 ЗК за сумата 14702 лв. – обезщетение за претърпени от кооперацията имуществени вреди от 01.01.2002 г. до 31.05.2005 г. от нередовно отчитане и плащане от ответника като член на управителния съвет /УС/ на дължим от кооперацията данък върху добавената стойност /ДДС / за 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 1200 лв. – обезщетение за забавено плащане на сумата 14702 лв. за посочен период от време. Исковете са изцяло отхвърлени от КРС, чието решение е потвърдено от КОС. КОС е приел, че ответникът Н. е бил член на УС на ищцовата кооперация. Въз основа на извършена ревизия на кооперацията на 17.04.2008 г. е съставен ревизионен акт №[ЕИК], установяващ задължения на кооперацията за невнесени данъци от същата, посочени по вид и периоди. Кооперацията е внесла по сметка на Н. 5000 лв. по ревизионния акт. Според КОС заплащането на данъците, в това число на ДДС е основно задължение на гражданите и търговците и то не може да бъде разглеждано като вреда за ищцовата кооперация. Задълженията за внасяне на ДДС и на лихви върху невнесен своевременно ДДС са публични задължения и не представляват щета за кооперацията. Констатациите в ревизионния акт не са установили, че именно ответникът в качеството си на член на УС на ЗК „Златен плод” е довел до извършване на разходи във вреда на кооперацията.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата, като значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай в двете си молби от 15.05.2013 г. и от 23.05.2013 г. като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касаторът формулира наличието или липсата на щета за кооперацията, ощетена ли е кооперацията с поведението на ответника по делото, като твърди, че съдът не е обсъдил данните за платена част от начислената лихва и щета ли е тя за кооперацията. Следва да се посочи, че в производството по чл.288 ГПК, ВКС не разполага с правомощия да ревизира правилността на изводите на въззивната инстанция, свързани с установяване на фактическата обстановка и обсъждане на доказателствата /т.1 от ТР № 1на ОСГТК на ВКС/, каквито са по същество доводите и твърденията на касатора. Така изложените твърдения са и некоректно поставени с оглед твърденията в самата искова молба, събраните по делото доказателства и мотивите на КОС. По същество касаторът не приема дадения отговор на КОС, че няма щета от неплатените данъци, тъй като се касае за публични задължения, като твърди, че съдът не е обсъдил доказателства по делото при наличие на обсъждане на доказателствата от КОС. В този смисъл поставените въпроси не са правни, а са искане за друг изход на спора, което не мотивира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. За разрешението на така поставените от касатора въпроси не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът не излага съображения за наличие някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Само посочването на законовата разпоредба не обуславя наличието й. Не обуславя наличието й и липсата на представени от самия ищец и настоящ касатор доказателства, установяващи основателност на предявения иск. Твърдяната от касатора липса на решения на ВКС по въпроси „засягащи нечетното производство” също не мотивират наличие на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по така предявения иск по чл.24 ЗК и така изложените твърдения в исковата молба.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като такива не са поискани, нито има доказателства за направени разноски от тази страна пред ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.03.2013 г. на Кюстендилски окръжен съд по гр.д. № 3/2013 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.