1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 10.03.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на четвърти март през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1974 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Решение № 407 от 28.02.2014г. по в.гр.д.№ 3380/2013г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е потвърдено решението по т.д.№ 5302/2011г. на Софийски градски съд, ТО, 18 състав, с което касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.59 ЗЗД сумата 30 000лв.-обезщетение за ползване на трафопост външно захранване МКТП 250КВА и кабели Ср.Н с площ 5.2 кв.м., заедно с прилежащата към него площ 5.6кв.м. от собствения на ищеца УПИ Х!Х-463 по плана на Б., [населено място] за периода 15.12.2006г.-15.12.2011г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
В касационната жалба се поддържа твърдение за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Като основание за допускане на касационното обжалване и основен правен въпрос е поставен този за: приложимостта на „Методиката на ДЕКЕВР за определяне на цените за предоставен достъп на преносното или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители целите на преобразуването и преноса на ел.енергия“, в случаите когато претенцията е предявена за ползване на недвижимата част на трафопоста /сграда, помещение/ и за ползване на земята под него, но не и за съоръженията, чрез които фактически се осъществява преобразуване и пренос на енергия. В случай, че ищцовата претенция е предявена само относно ползване на недвижимата част от трафопоста-сграда, помещение и терена под него, дали тя може да бъде преценена като такава за ползване на уредби и съоръжения по смисъла на ЗЕ и Методиката на ДЕКЕВР. Твърдението е, че САС не е направил разграничение относно ползване на сградата на трафопоста и на съоръженията в него, чрез които се осъществяват дейности по пренос и разпределение на енергия, поради което решението му противоречи на практиката на ВКС / на която самият апелативен съд се е позовал/, поради което е налице допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. По същите въпроси се иска допускане на обжалването и при предпоставката на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК- разглеждането на спора от ВКС би имало значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. При допълнителното основание на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК /чието наличие не е конкретизирано/ се иска допускане на касационното обжалване за произнасянето по въпроса: Може ли ищецът да се легитимира като собственик на трафопост тип МКТП /метален комплексен трансформаторен пост/ по силата на приращение и ако може- за каква част от съоръжението би бил приложим принципът на приращението, като се вземе предвид, че при такова съоръжение металната конструкция се монтира върху бетонов фундамент и може във всеки един момент да се демонтира от фундамента без да се наруши нейната цялост. Представя писмени доказателства – нотариални актове, с които са осъществени покупко-продажби на бетонови фундаменти, предназначен за поставяне на трансформаторен пост.
В писмен отговор [фирма] оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира разноски за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
За да потвърди решението, въззивната инстанция е констатирала безспорния по делото факт, че ищцовото дружество е собственик на недвижимия имот и на изградената в него постройка „трафопост на външно захранване МК ТП 250КВА и кабели СР.Н“; че трафопостът със съответното оборудване /комплесна доставка К. Sarel тип IML1 Италия и кабелни линии ср.напрежение/ е ползван и експлоатиран от ответника; че съобразно сключения договор за присъединяване на обекти на потребители, изграждани по реда на чл.117,ал.1,т.2 ЗЕ, е предложило на 15.08.2005г. за изкупуване на съоръженията; че през процесния период достъп до обекта е имал само ответникът, който е подавал ел.енергия освен на ищеца и на други потребители; че ответникът не е установил да са предприети действия във връзка с отправената молба за предоставяне за изкупуване. Отчетено е заключението на техническата експертиза, съгласно което съоръженията в трафопоста МКТП като помещение и оборудване /комплексна доставка К. Sarel тип IML1 Италия/ и кабелни линии средно напрежение са собственост на ищцовото дружество, съгласно инвентарната книга и че обезщетението за процесния, изчислено по Методиката на ДКЕВР, надвишава търсеното от ищеца. От правна страна е обосновано, че ползването на достъп до съоръженията на ищеца, без наличието на сключено между страните, въпреки искане на ищеца, съглашение по смисъла на чл.117,ал.7 ЗЕ, и без наличието на друго основание, следва да се квалифицира на основание чл.59 ЗЗД; че е доказано обогатяването на ответника чрез спестяване на разходи в размер цената за достъп и обедняване на ищеца. За определяне размера на обезщетението е счетена за приложима Методиката на ДКЕВР.При тези правни изводи САС се е позовал на задължителната практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – Решение № 37 от 20.03.2010г.по т.д. №709/2009г. на 1 т.о., Решение № 91 от 11.09.2009г. по т.д.№ 596/2008г. на 2т.о. и № 179 от 18.05.2011г. по т.д.№ 13/2010г. 2 т.о.
С оглед възпроизведените правни аргументи, изложени в обжалвания съдебен акт, искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Първите два въпроса почиват на неправилната интерпретация на изложените от САС фактически изводи относно вида на съоръжението, за ползването на което е претендираното обезщетение и оттам – за приложимостта на Методиката на ДКЕВР при ползван достъп за целите и преноса на ел.енергия. При мотивирано становище, че предоставените от ищеца и ползвани от ответника съоръжения- трафопост-сграда, комплексно оборудване и кабели средно напрежение имат характеристиката на съоръжения по смисъла на ЗЕ, не е налице противоречие, а напротив-пълно съответствие на релевантните за изхода на спора дадени разрешения от САС с последователно формираната практика на ВКС по въпросите за правната квалификация и начина на определяне на обезщетението при ползване на енергийни обекти и съоръжения, собственост на ищеца за целите на преобразуването и преноса на ел.енергия до други потребители. По тези въпроси наличието на сочената от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е изключено.
Изложеното като трети въпрос няма характеристиката на правен проблем – основано е изцяло на фактически предпоставки и предположения, и е несъстоятелно.
Касаторът следва да заплати поисканите и доказани разноски за настоящото производство- сумата 1 800лв. по приложения договор за правна защита и съдействие от 12.06.2014г., в който е посочено плащането на адвокатското възнаграждение в брой.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 407 от 28.02.2014г. по в.гр.д.№ 3380/2013г. на САС, ГО, 10 състав.
Осъжда [фирма], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], [населено място],[жк], [улица] сумата 1 800лв. разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.