О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
Гр.София, 12.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2801/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Н. И.-Р. против Определение № 1534/11 май 2017 г. на САС, ТО, 13 състав, по ч.гр.д.№ 1981/2017 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено определение от 8 март 2017 г. по т.д.№ 3582/2016 г. на СГС, VІ ТО, 11 състав, в частта по предявеното възражение, касаещо вземане на [фирма].
С протоколно определение на СГС е прекратено производството по отношение на оттегленото възражение на жалбоподателката, касаещо вземането на кредитора „Фонд за гарантиране на влоговете в банките“, както и вземането на [фирма]. В частната жалба се поддържа, че определението е необосновано и неправилно. Претендира се отмяната му и продължаване на производството по предявеното от жалбоподателката възражение, отнасящо се до вземане на [фирма]. В изложение по чл.284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора правни въпроси.
В срока за отговор на частната жалба А. Д. и К. М. упражняващи двамата заедно правомощията на синдик на [фирма], в несъстоятелност, изразяват становище, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
При преценка на допустимостта на частната жалба настоящият съдебен състав съобрази следното:
Касационната частна жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение на въззивен съд, с което се оставя без уважение частна жалба срещу определението от вида на преграждащите развитието на делото, постановено от съда по несъстоятелност в производство по чл.68 З. и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди определението на СГС, въззивният съд е приел, че производството, в което се разглеждат направените възражения по чл.66 ал.6 З., има характеристиките на исково производство с предмет съществуването или несъществуването на оспорено вземане. Абсолютна процесуална предпоставка за възникване правото на иск е наличието на правен интерес. Жалбоподателката И. Н. претендира установяване на съществуването на вземане, чийто титуляр е трето лице, като в самото възражение заявява, че процесното вземане е предмет на договор за цесия между нея и „литекс М.“ АД. Излага доводи за наличието на правен интерес поради висящ спор с предмет относителната недействителност на прихващания, извършени от [фирма] с насрещни вземания на [фирма] /н/.
Въззивният съд е мотивирал разрешението, че интерес от депозиране на възражение срещу неприето вземане има само лицето, което претендира да е носител на вземането и цели същото да бъде включено в списъка на приетите вземания с оглед бъдещо удовлетворяване. Подаването на възражение срещу неприето от синдика вземане, чийто титуляр е лице, различно от възразяващия, е квалифицирано като упражняване на чуждо право и защита на чужд материален интерес. Прието е в обжалвания съдебен акт, че правото на възражение по чл.66 ал.1 З. и на оспорване решението на синдика по чл.66 ал.6 З. принадлежи само на лице, чието вземане не е прието или което оспорва приемането на чуждо вземане, поради което е недопустимо да се претендира приемане на чуждо вземане и да се подава възражение срещу неприемането на такова. Съдът е заключил, че хипотетичната възможност за възстановяване на вземането в патримониума на жалбоподателката – цедент по развален договор за цесия, не може да обуслови правен интерес от иницииране на исковото производство, в което предмет на защита са съществуващи субективни права, а не хипотетични права.
С оглед съдържанието на обжалваното решение следва да се приеме,че формулираните от жалбоподателката въпроси не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили обжалвания краен резултат. Изведените правни въпроси са следните:
1.По какъв ред ще бъдат защитени субективните права на кредитора при евентуално обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността извършените прихващания въз основа на сключени договори за цесия
2.Как и по какъв ред кредиторът ще може да реализира правата си в производството по несъстоятелност на банката в хипотезата на разваляне на договор за цесия след изтичането на сроковете за подаване на възражение за включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на обявената в несъстоятелност банка и
3.Как се отнася решение по преюдициалното производство за обявяване на относителна недействителност на извършено прихващане към преклузивните срокове за включване в списъка на приетите вземания на кредиторите на банката и следва ли да се спре производството по чл.66 ал.6 З..
Трите въпроса са зададени хипотетично и са неотносими към изводите на САС за отсъствие на правен интерес от депозирането на възражение срещу неприето чуждо вземане, цедирано от възразяващия.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Допълнителното селективно основание за достъп до касация е бланкетно посочено, жалбоподателят не е развил съображения с какво разглеждането на формулираните в изложението въпроси би допринесло за промяна на създадена в резултат на неточно тълкуване съдебна практика или осъвременяването й, не се позовава на непълнота, неяснота или колизия на конкретни правни норми и необходимост от преодоляване несъвършенства в нормативната уредба, относима към зададените въпроси в аспекта на разясненията, съдържащи се в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения следва да се приеме, че жалбоподателят не установява сочените общо и допълнително основание за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл.274 ал. 3 т.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 1534/11 май 2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО,13 състав, постановено по ч.гр.д.№ 1981/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: