О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 12.04.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №1987/2013г.
Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Ц. У., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат М. Г., срещу определение от 19.12.2012г. по гр.дело №4545/2012г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение от 02.11.2012 г. на Врачанския окръжен съд по гр.д.№ 437/2012г. С последното е отхвърлена молбата на жалбоподателката за възстановяване на срока по реда на чл.64 ГПК за подаване на отговор по чл.131 ГПК.
Жалбоподателката излага доводи за произнасяне в определението в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по правните въпроси : подлежи ли на възстановяване срокът по чл.131 ГПК при допускане на правна помощ по отношение на назначения от съда адвокат, ако в срока за отговор по чл.131 ГПК страната не е поискала правна помощ и не е подала отговор и това представлява ли „особено непредвидено обстоятелство” по смисъла на чл.133 ГПК; дали назначаването на адвокат по правната помощ прекъсва,респ.спира всички процесуални срокове, или само тези, изрично предвидени в чл.259,ал.2,3 и 4 ГПК и чл.283 ГПК.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Повдигнатите въпроси не могат самостоятелно да обусловят допускане касационно обжалване на определението. Въззивният съд е приел, че на жалбоподателката надлежно е бил връчен препис от исковата молба с указания да представи отговор по реда на чл.131 ГПК в едномесечен срок. Същата е уведомена и за последиците от непредставянето на отговор, както и че може да поиска предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП. Молбата и за предоставяне на правна помощ е подадена в съдебно заседание след изтичане на срока по чл.131 ГПК. При това положение молбата не прекъсва срока по чл.131 ГПК, а е относима към законосъобразното извършване на процесуалните действия за периода след поискването до допускането на правната помощ по реда на ЗПП. Възстановяването на предвиден в закона срок изисква наличие на „особени непредвидени обстоятелства”, поради които е пропуснат, т.е. обстоятелства, които са възникнали, внезапно и неочаквано и обективно за препятствали извършването на процесуалното действие. Такова обстоятелство не е поискването на правна помощ и встъпването в процеса на назначения адвокат след изтичане срока по чл.131 ГПК. Жалбоподателката не е мотивирала наличието на поддържаното основание за селектиране на частната касационна жалба – а именно, че разрешаването на посочените правни въпроси са от значение за развитието на правото от една страна, а от друга приетото от въззивния съд е в съответствие с утвърдената съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл.64,ал.2 ГПК. Според нея на възстановяване подлежат установените от закона срокове, пропуснати поради доказано наличие на непредвидени и непреодолими обстоятелства преди момента на изтичането им. Възникването на непреодолими и непредвидими обстоятелства след изтичане на тези срокове е правно ирелевантно за възстановяването им по реда на чл.64 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 19.12.2012г. по гр.дело №4545/2012г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: