О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
С..14,04,2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. № 738/2016 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Н. Д. Г. против определение № 119 от 09.03.2016 г. по ч. т. д. № 136/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по жалбата – [фирма],гр. К. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд е потвърдил определение № 329 от 10.02.2016 г. на Пловдивски окръжен съд по т. д. № 71/2016 г., с което е прекратено производството по делото. Въззивният съд е приел за недопустима защитата с иск по чл. 71 ТЗ при наличие на друг специален способ за защита, какъвто е искът по чл. 74 ТЗ. Прието е още, че неимуществените права за участие в ОС и на информация не са самостоятелни права, а част от процедурата по свикване на ОС, чието решение може да се атакува чрез иск по чл. 74 ТЗ. Освен това, съставът е констатирал, че е предявен и иск по чл. 74 ТЗ, по който е образувано друго дело, поради което търсената защита по специалния ред изключва общия ред.Мотивирано е и че за основателността на иск по чл. 71 ТЗ е необходимо да бъдат нарушени конкретни права на съдружника, а не да се търси защита на бъдещи права, като съществува несигурност, дали те ще бъдат нарушени.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение частният касатор Г. е посочила, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по следните въпроси, по отношение, на които са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК: 1) „Възможността за едно лице да води иск по чл. 74 ТЗ изключва ли възможността да води и иск по чл. 71 ТЗ, когато са засегнати неговите членствени права?“; 2) „При предявен иск по чл. 74 ТЗ (след предявяване на иска по чл. 71 ТЗ) загубил ли е ищецът правния си интерес от водене на иска по чл. 71 ТЗ?“ – решени, според страната в противоречие с ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, решение № 266 от 29.04.2008 г. по т. д. № 813/2007 г. на ВКС и решение № 296 от 20.12.2006 г. по в. д. № 352/2006 г. на Апелативен съд – В. Т.. 3) „Има ли нарушение на членствените права при непредставяне на информация на съдружник и при липса на материали за работата на ОС?“ – решен в противоречие с решение № 812 от 07.07.2003 г. по т. д. № 1730/2003 г. на ВКС.
Дори и от поставените въпроси да бъде изведен релевантен, въпреки че са поставени в контекста на защитната теза на страната, а не на правните изводи на въззивния съд, биха обосновали единствено общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Страната, обаче не установява поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като съставът на Пловдивският апелативен съд се е произнесъл изцяло в съответствие със задължителната съдебна практика, визирана с ТР № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК на ВКС. Според дадените от ОСГК разрешения искът по чл. 74 ТЗ е специален и по отношение на неговия предмет не може да бъде предявен иск с правно основание чл. 71 ТЗ, но е допустимо кумулативното съединяване на двата иска, като по отношение на този по чл. 74 ТЗ следва да е спазен преклузивният срок. След като е налице задължителна практика, по поставените от страната въпроси, то изброяването на друга практика, дори и постановена по чл.290 ГПК, разрешаваща същите въпроси / в случая и в същия смисъл/ е без правно значение за допускане на касационно обжалване. По същата причина и сочената практика на съдилищата по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК няма това значение. Т.е. когато по едни и същ въпрос е постановено тълкувателно решение, по този въпрос е изключено както основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, така и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Доводите на страната за неправилност на постановеното определение са ирелевантни спрямо настоящата фаза на производството, тъй като се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, какъвто довод страната не обосновава.
Във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касторът Г. е поставила въпросите – „Може ли липсата на достатъчно време за решаване на спора да бъде мотив за прекратяване на един съдебен спор?“; „Нарушени ли са членствените права на съдружник, когато ОС се свиква по начин, който прави участието на съдружника невъзможно и при който съдружникът не може да се подготви по въпросите от дневния ред, поради липса на информация и документи относно местопровеждането на събранието?“.
Поставените въпроси не са релевантни, с оглед това, че са фактически и съответстват на оплакванията на страната за неправилност на акта, а не правни и изведени от решаващите изводи на съда, каквито следва да бъдат релевантните въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК – арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г.Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК предполага доводи за това, че конкретно формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона /когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на това тълкуване/ и за развитие на правото /когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009 г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила доводи по основанието, тъй като такъв довод не е поставянето на въпроси, които не са предмет на решаващите мотиви на въззивния съд.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 119 от 09.03.2016 г. по ч. т. дело № 136/2016 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: