О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 17.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 2590/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. И. Г. като пълномощник на М. С. С. и Б. С. С., против определение № 222 от 11.05.2018 г. по ч.гр.д. № 246/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба, подадена от М. С. и Б. С. срещу определение № 658 от 23.03.2018 г. по гр.д. № 706/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 844/2016 г. по описа на Районен съд- Асеновград.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите поддържат, че не са били налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране производството по делото, тъй като те не са страни по гр.д. № 844/2016 г. по описа на Асеновградския районен съд и решението по него няма да ги обвърже със сила на пресъдено нещо относно размера на правата на тяхната праводателка и ищеца по делбеното дело. Затова счита, че между двете дела липсва връзка на преюдициалност, която да налага спиране на делбеното дело.
Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към частната касационна жалба: 1/ Допустимо ли е да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК производството по делбено дело, по което страни са единият от бившите съпрузи и приобретатели от другия съпруг, тъй като между бившите съпрузи е налице висящо дело с правно основание чл. 23 и чл. 29 СК, при условие, че приобретателите не са конституирани като страни по това дело и решението по него не би имало сила на пресъдено нещо по отношение на тях. 2/ Допустимо ли е да бъде спряно производството по делбено дело до решаване на други въпроси, които не са изрично предвидени като преюдициални в делбеното производство с оглед разпоредбата на чл. 343 ГПК. 3/ Ако е налице документ с невярно съдържание, издаден от съда, на база на който друг съд е мотивирал съдебния си акт, правилен и законосъобразен ли е този акт. Твърдението е, че тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
В отговор на частната касационна жалба ответната страна С. Б. С. изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 354/2016 г. по описа на Районен съд- Асеновград е образувано по иск за делба на недвижими имоти, предявен от С. Б. С.. Твърдението на ищеца е, че тези имоти са придобити от него и Л. М. С. през време на брака им. Данните по делото са, че бракът е прекратен с развод със съдебно решение, влязло в сила на 29.01.2015 г. С договор за дарение от 18.05.2015 г., оформен с нотариален № 38, т.ІV, нот. дело № 604/2015 г. Л. С. дарила на децата си М. С. С. и Б. С. С. Ѕ ид. част от процесните имоти. Искът за делба е насочен срещу приобретателите. В исковата молба е направено искане за спиране на производството по делбеното дело на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК до приключване с влязло в сила решение на производството по гр.д. № 131/2016 г. по описа на Районен съд- Асеновград, образувано по предявени от С. Б. С. против Л. М. М. искове с правно основание чл. 23 СК и чл. 29 СК за установяване на пълна, а при условията на евентуалност- на частична трансформация на ищеца в придобиването на недвижимите имоти, а в случай, че тези искове не бъдат уважени- за определяне на по-голям дял на ищеца от общото имущество поради значителен принос в придобиването му. Това искане е оставено без уважение от първоинстанционния съд по съображения, че решението по гр.д. № 131/2016 г. няма да има значение за изхода на делбеното дело, тъй като страните по двете дела са различни.
Във въззивната жалба срещу постановеното от Районен съд- Асеновград решение по допускане на съдебната делба С. Б. С. отново е направил искане за спиране на производството по делото до приключване на производството по гр.д. № 131/2016 г. на Районен съд- Асеновград, трансформирано в гр.д. № 844/2016 г. по описа на същия съд. Това искане е прието за основателно от Пловдивския окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, който с определение от 23.03.2018 г. по в.гр.д. № 706/2018 г. е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал.1, т.4 ГПК, като е приел, че решението по установителните искове по чл. 23 СК и по иска по чл. 29 СК ще имат преюдициално значение по отношение на делото за делба, тъй като от него ще зависят правата на съделителите.
За да постанови обжалваното определение, Пловдивският апелативен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството по делбеното дело до приключване на исковото производство по предявените от С. Б. С. искове с правно основание чл. 23 СК и чл. 29 СК. Като се е позовал на Удостоверение изх.№ 3291 от 20.06.2016 г. на Районен съд- Асеновград, е приел, че ответниците по делбеното дело М. С. С. и Б. С. С. са били конституирани като трети лица – помагачи по гр.д. № 844/2016 г., поради което постановено по това дела съдебно решение ще разпростре силата си на пресъдено нещо и по отношение на тях.
С частната касационна жалба жалбоподателите Б. С. и М. С. представят заверен препис от съдебен протокол от 07.03.2017 г. по гр.д. № 844/2016 г. на Районен съд- Асеновград, видно от който искането на С. Б. С. за привличане на Б. С. и М. С. като трети лица- помагачи, е оставено без уважение. Според посоченото в Удостоверение изх.№ 1985 от 23.05.2018 г. по гр.д. № 844/2016 г. на районен съд- А., това определение е влязло в сила като необжалвано.
При тези данни настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивския апелативен съд по първия правен въпрос, повдигнат в частната касационна жалба.
Основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на делото е налице, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза спирането се налага заради връзката на преюдициалност между делата, тъй като ще формира сила на пресъдено нещо относно право или правоотношение, релевантно за признаването или отричането на спорното право, предмет на подлежащото на спиране дело. Съгласно чл. 298, ал.1 и 2 ГПК, обвързани от силата на пресъдено нещо са само страните по делото, техните наследници и правоприемници. Обвързаността на частните правоприемници предпоставя правоприемството да е настъпило след влизане в сила на решението или в хода на висящия процес.
В случая жалбоподателите в настоящото производство са частни правоприемници на Л. М.. Те са придобили идеални части от недвижимите имоти, предмет на иска за делба, преди предявяване от съделителя С. С. против тяхната праводателка на установителните искове по чл. 23 СК и на конститутивния иск по чл. 29 СК. Видно от представения пред настоящата инстанция препис от протоколно определение от 07.03.2017 г. по гр.д. № 844/2016 г. по описа на Районен съд- Асеновград, съдът е отказал конституирането им като подпомагаща страна по това дело, нямат качеството и на главна страна по него. Следователно, по аргумент от чл. 298, ал.1 ГПК и чл. 223 ГПК те няма да бъдат обвързани както от силата на пресъдено нещо, така и от установителното действие на постановеното по това дело решение. Като на трети, неучастващи по делото лица, това решение не може да им бъде противопоставено. Съдът, който разглежда спора за делба, не би могъл да зачете решението и въз основа на него да прецени основателността на предявения иск за делба и квотите на съделителите.
Предвид изложеното, обжалваното определение се явява неправилно. Липсва връзка на обусловеност между делото с предмет установителен иск по чл. 23 СК и конститутивен иск по чл. 29 СК, страни по което са двамата бивши съпрузи, и делбеното дело, страни по което са неразпоредилия се с дела си съпруг и частните правоприемници на другия.
По тези съображения обжалваното определение и потвърденото с него определение на Пловдивския окръжен съд следва да бъдат отменени и делото върнато на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 222 от 11.05.2018 г. по ч.гр.д. № 246/2018 г. на Пловдивския апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 222 от 11.05.2018 г. по ч.гр.д. № 246/2018 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него определение № 658 от 23.03.2018 г. по гр.д. № 706/2018 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: