Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 17.03. 2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 734 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба от ЗАД [фирма] чрез юрисконсулт И. Г. срещу решение № 364/19.03.2010 г. на П. апелативен съд /П./ по т.д. № 72/2010 г.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Т. С. И. оспорва допускането на касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Ответникът по обратния иск П. М. И. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред С. окръжен съд /СТОС/ е предявен иск по чл.226 КЗ ал. 1 от Т. С. И. срещу ЗАД [фирма] за сумата 80000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния баща С. И. С., настъпила на 19.03.2008 г. в резултат на причинени му травми при ПТП, станало на същата дата, предизвикано от П. М. И. като водач на МПС, за което има сключена застраховка „гражданска отговорност” при ответника. Искът е уважен от СТОС за 20000 лв. с лихви и разноски и отхвърлен за разликата до пълният предявен размер. П. е увеличил присъденото обезщетение на 30000 лв. с лихви и разноски. При определяне размера на обезщетението П. е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обсъждайки причинените вреди, изразяващи се в емоционални, физически и психически сътресения, преживени от ищцата като дъщеря на пострадалия. Обсъждайки обстоятелствата по делото от значение за претърпените неимуществени вреди съдът е съобразил указанията в ППВС на РБ № 4/1968 г., на които се е позовал. В процеса е предявен и обратен иск по чл.227 КЗ от ЗАД [фирма] срещу прекия причинител на ПТП-то – П. М. И. за сумата 80000 лв., който е уважен от СТОС за 20000 лв. и увеличен от П. на 30000 лв. с лихви и разноски. До пълният предявен размер главният и обратният иск са отхвърлени.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на Т. С. И., с оглед младата и трудоспособна възраст на същата и прекъснатия контакт с починалия й баща. Поддържа и доводи за нарушение принципа за безпристрастност при възприемане факти за ищцата и нейния починал баща. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди решаващият съд следва да съобрази изискванията на справедливостта като основен критерий, визиран в чл.52 ЗЗД. В този смисъл са и указанията, дадени в т.11 от Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, с които П. се е съобразил при постановяване на обжалваното решение, прилагайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, като е посочил конкретните обстоятелства и значението им за размера на вредите. Доколкото е необходима конкретна преценка, не може да има единна практика, за размера на обезщетението за неимуществени вреди, валидна за всички случаи, респ. противоречие със съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по казуси, различни по фактология. Друг е въпросът, че в случая касаторът и не прилага противоречива съдебна практика при поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Съображения за наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът не излага. Бланкетното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обуславя приложението й. Доводите, свързани с безпристрастно възприемане на доказателствата, както и по отношение на твърденията за наличие на противоречива съдебна практика при поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, са свързани с конкретната преценка на решаващия съд на събраните по делото доказателства и не са основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата Т. С. И. направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 3500 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 364/ 19.03.2010 г. на П. апелативен съд по т.д. № 72/2010 г.
ОСЪЖДА ЗАД [фирма][населено място], бул. „К. Д.” № 59 да заплати на Т. С. И. от[населено място], [улица], съдебен адрес:[населено място] ул. „Г. С. Р.” № 19 ет.3 чрез адвокат Н. К., направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/ на основание чл.78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.