О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 17.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 6058/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПк.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. П. като пълномощник на Е. А. И., Г. А. И. и А. Г. И., срещу решение № 1450 от 22.07.2015 г. по в.гр.д. № 1089/2015 г. на Варненския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението като необосновано, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Касаторите обосновават допустимостта на касационното обжалване с твърдения за наличието на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, във връзка с което поставят следните въпроси:
1/ Възможен ли е извод за основателност на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, без да са изследвани и съпоставени всички събраните по делото доказателства. 2/При завършила административна процедура по възстановяване на правото на собственост постановяването на решение, с което се установява принадлежността на правото на собственост към момента на включване на имота в ТКЗС, би ли имало правни последици за ищцата, като се има предвид, че на същата е възстановено право на собственост върху друг имот, установен със същия нотариален акт и тя е въведена във владението му. 3/ Има ли завършена реституционна процедура по ЗСПЗЗ с постановяване на решение за възстановяване на имота и протокола за въвод във владение. 4/ Съдебното решение по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ подлежи ли на самостоятелно изпълнение или следва да бъде съобразено в административното производство по реституция, което има обусловено значение. 5/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото и въз основа на тях да направи своите изводи и да постанови решението си. 6/ Налице ли е правен интерес от водене на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ при приключило реституционно производство и извършен въвод във владение и удовлетворено ли е искането на ищцата като наследник на Я. Г. за възстановяване на собственост, заявено пред ПК- Варна.
В писмен отговор ответницата по касация С. Стоянова К. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция. С него е потвърдено решение № 5827 от 16.12.2013 г. по гр.д. № 1049/2012 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено в отношенията между ищцата С. С. К. и ответниците Г. Ш. Н., Е. Д. П., Л. Й. М., Д. Д. Д., Д. Г. Г., М. Й. М., К. Й. Д., З. М. Г., Ж. Д. Н., Ш. Н. Ш., Дияна Н. Ш. и Д. Михайлова Илиева, че наследодателят на ищцата – Я. Г. Я./ К./ към момента на образуване на ТКЗС е бил собственик на имот, представляващ нива в землището на [населено място], м. ”Я.”, с площ 3 дка при съседи: П. Г., А. Я. и Ж. И., придобит чрез покупко- продажба по нотариален акт № 7/1953 г.
От фактическа страна по делото е установено, че с нотариален акт № 7, т.І, дело № 8/1953 г. Г. Я. К. продал на своя син Я. Г. Я. нива в землището на [населено място], м. „Я.” с площ от 3 дка при граници: П. Г., А. Я. и Ж. И.. Продавачът се легитимирал като собственик на този имот с нотариален акт № 135, т.V, дело № 1024/52 г.
Ищцата е наследник по закон на Я. Г. Я., а ответниците- на Г. Я. К..
През 1992 г. ищцата С. С. К. подала заявление до ПК- Варна за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи, собственост на нейния пряк наследодател Я. Г. Я.. В заявлението под № 1 е посочена нивата с площ 3 дка в м.” Я.”. С решение № 966 от 24.07.2003 г. на ОСЗГ- [населено място], е признато правото на собственост на наследниците на Я. Г. Я. в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници на недвижим имот- нива от 3 дка в м.” Я., находящ се в Д. на В., заявен с пореден № 1 от заявлението и установен с нотариален акт № 7/1953 г. С решение № 90 от 09.01.2006 г. на основание § 9 ПЗР на ЗВСГЗГФ е възстановено в стари реални граници правото на собственост на наследници на Я. Я. върху имот № 052009 по картата на възстановената собственост на землището на В., представляващ залесена горска територия, находящ се в м. „ Я.”.
По друго заявление, подадено от М. Г. Я., е постановено решение № 551 от 04.09.1998 г. на ПК- Варна, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Г. Я. К. в съществуващи/ възстановими/ стари реални граници върху имот, описан като нива с площ 4.627 дка, находящ се в терен по § 4 в землището на В., м.” Я.” /” Кара али”/, съставляващ имот № 460, установен с нотариален акт № 135/1952 г.
По делото е изслушана съдебно- техническа експертиза, която е дала заключение, че имот № 460 по П. на „В.- север” е идентичен с имот № 7852 по КП” Крайбрежието” от 1956 г. В разписния лист към този план като собственик на имот № 7852 е записан Я. Г. Я..
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че спорният имот към момента на образуване на ТКЗС е бил собственост на прекия наследодател на ищцата- Я. Г. Я., а не на неговия баща Г. Я. К..
Не са налице сочените от касаторите основанията на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от тях правни въпроси. Въпросът за наличието в конкретния случай на правен интерес от иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е разрешен от ВКС при първото касационно разглеждане на делото, поради което не може отново да обоснове достъп до касационно обжалване. Съставът на ВКС е приел, че наличието на влязло в сила решение на ОСЗ, с което на ищеца е възстановен имот, различен от притежавания от неговия наследодател, не е пречка за предявяване на иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато с него се цели да се установи, че наследодателят е притежавал този имот, който е възстановен на ответниците и към който ищците са насочили претенцията си за възстановяване. Посочено е, че ако искът по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ бъде уважен, ще възникнат основания по чл. 14, ал.7 ЗСПЗЗ за изменение на неправилното решение на ОСЗ. Това разрешение кореспондира с приетото в т. 2 от ТР № 1/97 г. на ОСГК на ВС, според което правен интерес от иска по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал.1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците по чл. 10б ЗСПЗЗ. Следователно, наличието на влязло в сила решение на ОСЗ, с което на ищцата е възстановен в реални граници друг имот, различен от притежавания от нейния наследодател и заявен за възстановяване, не изключва правния й интерес чрез иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ да установи правото на собственост на наследодателя си върху имот, възстановен като собствен на друго лице, респ. неговите наследници. Това е приел и въззивният съд. При постановяване на своето решение същият е обсъдил събраните по делото доказателства, относими към установяване принадлежността на правото на собственост върху спорния имот и въз основа на тях е направил извод, че общият наследодател се е разпоредил през 1953 г. с този имот в полза на своя син – пряк наследодател на ищцата, както и че не е установено Г. Я. да е притежавал и друг имот в м.” Я.”, различен от продадения. Поради това не може да се приеме, че при постановяване на своето решение въззивният съд е процедирал в противоречие с трайно установената съдебна практика, касаеща задължението му обсъди събраните доказателства и да основе решението си на тях.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на С. С. К. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 лв., доказани с приложения към отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № [ЕГН], сключен на 15.10.2015 г.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1450 от 22.07.2015 г. по в.гр.д. № 1089/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. А. И., Г. А. И. и А. Г. И. да заплатят на С. С. К. разноски по делото пред ВКС в размер на 500 лв./ петстотин лв./
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: