ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 173
София, 18.05.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр.д. № 3733 по описа за 2014г., приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК по касационната жалба вх. № 1863/07.V.2014г. на адвокат Ем.С. като процесуален представител на К. С. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд /Р./ от 20.ІІІ.2014г. по в.гр.д. № 30/2014г.
Ответникът по касационната жалба „Р. /Б/” ЕАД в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК чрез юрисконсулт Е. Б.-Г. е заел становище за недопускане на касационно обжалване, а при допускане – за нейната неоснователност. Претендира разноски.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок, но е процесуално недопустима, съображенията за което са следните:
С атакуваното решение от 20.ІІІ.2014г. Р. е потвърдил решението на Разградския РС от 26.ХІ.2013г. по гр.д. № 703/2013г., с което са отхвърлени предявените от К. С.К. срещу „Р. /Б./” ЕАД искове за признаване за нищожни като противоречащи на чл.143 т.3, т.10 и т.12 и на чл.146 ал.2 от Закона за защита на потребителите /З./ на клаузи от сключения помежду им договор за ипотечен банков кредит № 095275/24.Х.2006г. и за присъждане на основание чл.55 ЗЗД на 7830.78лв., в т.ч. 7805.28лв. – представляващи разлика от предварително договорените анюитетни вноски и заплатените в периода 30.ІV.2008г. – 30.ІV.2013г., и 25.50лв. – заплатени месечни такси в периода 01.ІІ.2009г. – 30.V.2013г. Претенциите по чл.55 ЗЗД са основани на твърдения, че през процесния период въз основа на неравноправните и нищожни клаузи от договора за банков кредит Банката едностранно неправомерно увеличавала размера на лихвения процент и по този начин получила без основание претендираната по делото сума. Съобразно разпоредбата на чл.70 ал.1 ГПК в исковата си молба ищцата е посочила цените на исковете – по чл.26 ал.1 ЗЗД – в размер на 8028.54лв. и по чл.55 ал.1 ЗЗД – в размер на същата сума, намалена /чрез оттегляне/ до 7830.78лв. в с.з. на 05.ХІ.2013г.
При тези обстоятелства се налага извод, че атакуваното въззивно решение не подлежи на касационен контрол. Това следва от разпоредбата на чл.280 ал.2 пр.2 от ГПК, тъй като цените на всеки от предявените и разгледани с него обективно съединени искове, които са с предмет права, породени от абсолютна търговска сделка, определящи делото като търговско, са в размер под 10000лв.
По изложените съображения касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
На основание чл.78 ал.2 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 757лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на К. С. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд № 26 от 20.ІІІ.2014г. по в.гр.д. № 30/2014г.
ОСЪЖДА К. С. К. от [населено място] да заплати на „Р. /Б./” ЕАД София 757лв. разноски.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на препис от него на страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: