1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София, 19.03.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 416 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Руска А. М. срещу решение № 521 от 19.01.2012г. по в. гр. дело № 295/2011г. на Окръжен съд Велико Търново, с което е потвърдено решение № 209 от 09.12.2010г. по гр. дело № 906/2010г. на Свищовски районен съд в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] следните суми: 11 922,38 лв. – събрани и непреведени застрахователни премии по полици, сключени за периода 01.01.2009г. – 12.04.2010г.; 1 192,24 лв. – неустойка 10% от неотчетените премии; законната лихва върху двете суми, считано от 04.05.2010г. до окончателното изплащане на сумите; 1 538 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване релевира доводи за наличие на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни за спора правни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предвид липсата на константна практика на ВКС по прилагането на института на прихващането на суми, дължими по договори за застрахователно агентство с изключителни права, сключени между застрахователни дружества и агенти – търговски дружества, в които е включена и дейност по ликвидация на щети, и следващите се застрахователни премии и комисионни възнаграждения на брокерите, с полици на съответния застраховател: „Следва ли да се счита за неоснователно направеното възражение за прихващане по договор за застрахователно агентство с изключителни права, по силата на който на агента е предоставено право да сключва застрахователни договори от името и за сметка на застрахователното дружество, като превежда по сметката на застрахователя събраните застрахователни премии, задържайки полагащото му се възнаграждение, а да няма право да си задържа/прихваща и направените разходи по обслужване на ликвидационната дейност на застрахователя за щети, след като такава е уредена в същия този договор за застрахователно агентство с изключителни права, със съответните задължения на агента, които включват и ликвидиране на възникналите щети, при спазване на Правилата на застрахователя за ликвидирането на щети, респ. следва ли тази дейност да бъде извършвана за сметка на Агента и безплатно в полза на застрахователя“.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е приел, че между страните е възникнало правоотношение по договор за застрахователно агентство с изключителни права № 91507800DD08/27.06.2008г., с който [фирма], [населено място] предоставя на [фирма], [населено място] право да сключва застрахователни договори от името и за сметка на застрахователното дружество – ищец, а ответникът е задължен да превежда ежеседмично по определена банкова сметка събраните застрахователни премии по сключените от него застрахователни договори, като задържа полагащото му се договорено възнаграждение – при технически план. По делото е установено, че ответното дружество не е превело на ищеца за периода 01.01.2009г. – 12.04.2010г. сумата 11 922,38 лв. Възражението на ответника по исковата молба за недължимост на претендираната сума поради това, че същата е във връзка с осъществената от него ликвидационна дейност на щети и му се дължи, е прието за недоказано, тъй като в процесния договор за застрахователно агентство с изключителни права не е предвидено възнаграждение за разходите по ликвидационната дейност на щети, всички дължими от застрахователното дружество възнаграждения са посочени в договора и между тях не фигурират такива за ликвидационна дейност на щети. Поради това и с оглед факта, че съдебно-икономическата експертиза се отнася до размера на разходите за ликвидация на щети, същата не би могла да промени направения извод.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до преценката на приетата по делото фактическа обстановка. Посоченият от касатора въпрос не е правен, а се отнася до фактите по конкретния правен спор и отговорът му зависи от установената по делото фактическа обстановка и клаузите на сключения между страните договор. В настоящия случай въззивният съд е приел, че в договора не фигурира задължение за възнаграждение за ликвидационната дейност на щети, като не е предвидено възнаграждение и възстановяване на разходите по ликвидационната дейност.
Предвид изложените съображения се налага изводът, че не са налице посочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не са поискани.
По изложените съображения Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 521 от 19.01.2012г. по в. гр. дело № 295/2011г. на Окръжен съд Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.