ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 173
гр. София, 02.04.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на ……………………….. през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА ч. гр. дело № 190 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 274 ал. 2 пр. 2 вр. с ал. 1 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адвокат К, като процесуален представител на М. Х. Ч., Д. Д. Ч. , Ж. Х. Ч. , Г. Д. Ч. , С. Г. Д. , Х. А. К. , П. Х. Н. , А. Д. П. , Й. П. П. , Ц. П. Ф. , Д. П. П. , Д. Т. Д. , А. Т. Д. и Ш. – В. Т. Д. , срещу определение № 26 от 28.01.2009 г. по гр. д. № 2239/08 г. на ВКС, ІІІ ГО. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението.
Ответникът по жалбата, Д. агенция “Държавен р. и военновременни запаси” към Министерски съвет не взема становище.
ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежни страни в процеса и е процесуално допустима.
Видно е от данните по делото, че касаторите са предявили в Районен съд гр. Б. иск за собственост на недвижим имот и за обезщетение за ползуване на имота, срещу Д. „Д”. В хода на производството е приет насрещен иск по чл. 74 ал. 2 вр. с чл. 72 ЗС. С определение от 28.05.2008 г. съдът е разделил производството, като насрещният иск е изпратен за разглеждане на Окръжен съд гр. Б.. По жалба на Д. „Д”, с определение № 243 от 11.09.2008 г. по гр. д. № 386/08 г. Окръжен съд гр. Б. е отменил определението на първоинстанционния съд в частта, в която производството по насрещния иск му е изпратено по подсъдност и е върнал насрещния иск за разглеждане от Районен съд гр. Б.. С обжалваното определение състав на ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на касаторите срещу определението на въззивния съд и е прекратил производството по делото. Приел е, че определението на въззивния съд не подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като е отменително, а не е преграждащо по смисъла на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК, или от категорията актове по чл. 274 ал. 3 т. 2 ГПК.
Обжалваното определение е законосъобразно. Разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК предвижда, че на обжалване подлежат определения които преграждат по-нататъшното развитие на делото. Определението, с което производството по делото се прекратява пред сезирания съд и се изпраща по подсъдност на друг съд, е също прекратително определение. Въпреки, че се запазва висящността на производството, пътят за защита е преграден пред сезирания съд, поради което определението за прекратяване и изпращане на делото на друг съд подлежи на обжалване пред въззивния съд. В този смисъл се е произнесъл и ВКС в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, която запазва действието си и при действието на новия ГПК. Определението на въззивния съд, с което е отменено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото и връщането му за разглеждане от първоинстанционния съд пред който първоначално искът е бил предявен обаче не подлежи на касационно обжалване. То не прегражда пътя за защита пред съда пред който исковете са били предявени и подлежи на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по жалби срещу тези определения само в случаите, когато са постановени за първи път от въззивен съд.
Предвид на изложеното ВКС жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. В нея се излагат и доводи за недопустимост и неправилност на въззивното определение, които не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 26 от 28.01.2009 г. по гр. д. № 2239/08 г. на ВКС, ІІІ ГО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: