О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София, 02.05.2012 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 187/2012 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Р. С. М., чрез адв. Д. Б., против въззивното определение от 28.02.2012 год. по ч. гр. д. № 186/2012 год. на Русенския окръжен съд. С него е потвърдено първоинстанционното определение от 23.12.2011 год. по гр. д. № 11838/2011 год. на Русенския районен съд, с което е прекратено производството по делото по предявения от жалбоподателката установителен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, като недопустимо.
Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с молба за отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на спора.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството поради недопустимостта на иска поради просрочието му, въззивният съд приел, че правилно е квалифициран иска въз основа на твърденията в исковата молба като такъв по чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ. Срокът за предявяването му е определен от закона – параграф 22 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ /Д. в. бр. 13/9.02.2007 год./ и същият е от категорията на преклузивните срокове, с изтичането на които се погасява правото на иск на страната. Същият е изтекъл далеч преди предявяването на иска, поради което и същият е недопустим. Съдът намерил за неоснователен довода на жалбоподателката за различна правна квалификация на иска, тъй като е налице специален ред и процедура за възстановяване на собствеността върху земеделски земи и предоставена по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ възможност за искова защита при неподадено в срок заявление, поради което е изключен правен интерес, респ. допустимост на установителен иск на друго правно основание.
Преди да разгледа по същество частната жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Счита, че е налице отказ от правосъдие при данните за обективна невъзможност от предявяването на иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ в срок, който въпрос касае многобройни случаи, с което обосновава наличието на основанието за касационно разжлеждане на делото.
Поддържаното от жалбоподателката основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не е налице, тъй като за обосноваването му не са изложени съображения за необходимост от разкриване на точния смисъл на конкретни правни норми, чрез тълкуване, налагащо се от неточно прилагане, или при поддържане на доводи за наложителност от изменение на неправилна съдебна практика, или при липса на такава, съгласно разясненията в т. 4 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. В случая, по приложението на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е налице утвърдена съдебна практика, която е непротиворечива както относно процесуалните предпоставки за предявяване на установителния иск, така и относно срока за предявяването му, като разпоредбата на закона не е неясна или непълна, за да се допуска разглеждането на делото от касационния съд с цел разкриване точния й смисъл, нито предвижда изключения за предявяване на иска извън срока при определени предпоставки. Така, както е формулиран от жалбоподателката процесуалноправният въпрос, не сочи на обосноваване на необходимост за тълкуване на закона, а изложените доводи касаят оплакване за неправилност на изводите на съда, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.
Поради това поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не е налице, водим от което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 243 от 28.02.2012 год. по ч. гр. д. № 186/2012 год. на Русенския окръжен съд, по подадената от Р. С. М., чрез адв. Д. Б., частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: