3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№173
гр. София,21.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Анна Баева ч.т.д. № 365 по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. Н. С. – синдик на „Пропърти Къмършъл“ ООД, срещу определение № 228 от 24.01.2020г. по ч.т.д. № 130/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 6200 от 19.11.2019г. по т.д. № 4095/2014г. на СГС, ТО, VІ-13 състав.
Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като излага съображения, че то има преграждащ характер. Твърди, че законодателят е приел ежемесечното плащане на текущото възнаграждение на синдика като основна предпоставка за развитието на производството по несъстоятелност, доказателство за което е текстът на чл.661, ал.3 ТЗ, и поради това счита, че по аргумент на противното, отказът на съда да разреши плащане на текущото възнаграждение на основния участник в производството по несъстоятелност неминуемо препятства хода на делото. Поддържа, че неплащането на текущите възнаграждения на синдика и останалите ангажирани в производството по несъстоятелност, въпреки наличието на средства, препятства развитието на делото и поради обстоятелството, че правомощията на лишените от възнаграждения, респ. преустановили работа лица, не могат да бъдат поети от друг участник в производството. В тази връзка се позовава на мотивите в т.8 на ТР № 1/2017г. на ОСТК на ВКС. Сочи, че обжалваното първоинстанционно определение прегражда хода на делото и чрез последиците, до които води – омагьосан кръг от предплащания на разноски и сметки за разпределение, подробно описан в частната му жалба. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по същество на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Въззивният съд, за да постанови определението си, е съобразил разясненията, дадени в ТР № 1 от 03.12.2018г. по тълк.д. № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, съгласно които в разпоредбите на чл.613а, ал.1 и ал.3 ТЗ е предвидено изрично кои от постановените в производството по несъстоятелност актове подлежат на обжалване и по какъв ред – в ал.1 са посочени изчерпателно решенията и определенията на съда по несъстоятелност, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, а в ал.3 е указано, че всички останалите актове подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред на ГПК. Приел е, че актовете по ал.3 могат да бъдат обжалвани само ако са осъществени общите предпоставки за обжалване съгласно чл.274, ал.1 ГПК – ако определението е преграждащо по своя характер или в закона изрично е посочена възможността за обжалването му. Въззивният съд е счел, че определението на СГС в обжалваната му част нито е сред изброените в чл.613 а ТЗ като подлежащ на обжалване съдебен акт, нито е с преграждащ производството по несъстоятелност характер, тъй като не препятства развитието му.
Обжалваното определение е правилно.
Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба срещу определение на съда по несъстоятелност, с което е отказал да разреши плащане на заявените задължения за месеците юни и юли 2019г., неплатени поради недостиг на средства. Този акт на съда по несъстоятелност не е от категорията на посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК. Обжалваемостта му пред апелативния съд не може да бъде изведена и от чл. 613а, ал. 3 ГПК, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 ГПК, уреждаща реда за обжалване на определенията. Постановеното разпореждане няма преграждащ делото по несъстоятелност характер, нито обжалването му е изрично предвидено в закона. Изложените съображения, че в резултат на отказа на съда по несъстоятелност да разреши плащане на текущото възнаграждение синдика и останалите ангажирани в производството по несъстоятелност лица неминуемо се препятства хода на делото, не обуславят различен извод. Отказът на съда по несъстоятелност да разреши плащане на задължения, в това число за възнаграждение на синдика, няма за пряка процесуалноправна последица преграждане на развитието на производството по несъстоятелност и поради това не е от категорията на посочените в чл.274, ал.1, т.1 ГПК актове. От друга страна, съдът по несъстоятелност може сам да ревизира преценката си, като постанови ново определение, с което да уважи отправеното до него искане за разрешаване плащане на задълженията, предмет на искането.
По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 228 от 24.01.2020г. по ч.т.д. № 130/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: