О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 22.04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.03.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: З. РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
изслуша докладваното от председателя (съдията) З. РУСЕВА
дело № 1675/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№783/2013г.,подадена от Б. И. Х. от [населено място],чрез пълномощника му адвокат М. И. Б.-П.,против решение №1834/03.12.2012г. на Пловдивски окръжен съд,5 гр.с.,постановено по гр.д.№1180/2010г. по описа на същия съд,с което е отменено решение по гр.д.№2696/2007г. по описа на Пловдивски районен съд,10-ти граждански състав,и вместо него е постановено:осъжда Б. И. Х. да премахне извършеното от него незаконно строителство,изразяващо се в изграждане на покривна конструкция,преминаваща в имота,дворно място-255 кв.м,находящо се в [населено място],на ул.”Съборна „№51,УПИ 10-ти,534 от кв.121 по плана на [населено място],Старинна градска част,на Х. Д.,Х. П.,В. К. и Г. Г.-разположена над покрива на 2-ет. жилищна сграда в имота,и в изливане на плоча/стена/,навлизаща в имота откъм южната му граница,както и са присъдени разноски по делото.
В изложението си,приложено към касационната жалба касаторът заявява,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като посочва/цитирам/:
„Основания за допустимост:Решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС и по конкретно с Тълкувателно решение №31/84г. от 6.ІІ.1095г. по гр.д.№10/84г.В същото ясно и конкретно е посочено,че”Прекратяването на това състояние чрез премахване на строежа,който смущава и/или ограничава правото на собственост/съсобственост/,е предпоставено обаче от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието,в което е извършен…”
Основание по т.2 на член 280 ГПК:
В противоречие с други решения на ВКС съдът е направил изводите,обосноваващи пасивната легитимация на Б. Х..Твърдението на свидетели,че той е лицето,което строи.Тогава когато с подобни еднократни действия се създава неправомерно състояние смущаващо правото на собственика на съседния имот,задължен да го отстрани е както собственика на имота,включително и на съседния,в чиято полза е извършено това действие,съгласно чл.50 от ЗС,така и извършващия неоснователното действие Решение №215 от 26.05.2011г. на ВКС по гр.д.№874/2010г.,Іго.”
На второ място в изложението се правят оплаквания,че в противоречие с постоянната практика на ВКС/Решение №712/7.10.2009г. по гр.д.№2170/2008г.,ІVго/ съдът не е изяснил кой е собственик и кой инвеститор,по смисъла на чл.180 и сл. от ЗУТ.
На трето място в изложението си ,касаторът посочва,че решението е неясно в частта,с която се осъжда ответника да премахне „изливане на плоча/стена/,навлизаща в имота УПИ 10-ти 534 кв.121?”
На последно място в изложението,касаторът се позовава на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като излага доводи че/цитирам/
„ В практиката и теорията няма ясно разграничение по обстоятелството дали предявеният негаторен иск трябва да се разглежда в две части:първо дали ответникът извършва неправомерните действия по своя воля и второ: дали само от неговата воля зависи тяхното преустановяване.
Решението по иск,предявен на основание член 109 от ЗС е задължително само за ответника или има действие и по отношение на носителя на вещното право,което ще се ограничава.”
Ответниците по касационната жалба Х. Н. Д.,Х. М. П.,В. Г. К. и Г. Д. Г.,чрез пълномощника си адвокат Н. А.,в депозирания писмен отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.Навеждат доводи за липса на формулирани правни въпроси,по които съдът да се е произнесъл в противоречие с цитираната практика.
Преди всичко в изложението си по член 284,ал.2,т.1 от ГПК касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,и според което последният е този който е включен в предмета на спора и е обусловил изводите на съда по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го изведе от изложението на касатора,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Видно от цитираното почти изцяло съдържание на изложението на касатора,в същото липсва ясно и точно формулиран такъв правен въпрос.В него се съдържат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК за неправилни изводи на съда,в подкрепа на които се цитира практика на ВКС,които обаче са различни от основанията, предвидени в член 280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така ,защото проверката за законосъобразност ще се извърши след допускане на касационно обжалване на въззивното решение,в производството по член 290 от ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай ,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Позоваването от касатора за наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,също е неоснователно.Освен ,че формулираните като правни въпроси,са неотносими към спора,защото касаят правоотношения извън тези,които са разгледани и във връзка с които е постановено решението,така посоченото основание в т.3 на член 280 ГПК ,изисква правният въпрос ,разрешен с обжалваното въззивно решение,да е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството или обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни ,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена,предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират общо правно основание/виж т.4 на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГТК/,като аргументи в тази посока липсват в изложението на касатора.
Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1834/03.12.2012г. на Пловдивски окръжен съд,5-ти граждански състав,постановено по в.гр.д.№1180/2010г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Б. И. Х. от [населено място] за заплати на В. Г. К. от [населено място] сумата 300 лева/триста лева/ разноски,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: