3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
С., 23, 02,2016 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2101/2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на О.-гр. К. срещу решение № 785 от 11.12.2014г. по т. д.1139/14г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касация- Предприятие за управление на дейностите по опазване околната среда, [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касатора не е посочил нито правен въпрос, нито е обосновавал допълнително основание. Развито е съображение и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационнатха жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт.
Разпоредбата на чл.288 ГПК обвързва допускането до разглеждане на касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът чрез пълномощника си – юрк. Б. е представил две изложения с различно съдържание, без обозначена дата. Първото приложено изложение, макар и посочени основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, съдържа единствено оплаквания за неправилност на акта, така квалифицирани и от страната. Второто изложение, също съдържа твърдение за наличие основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като в него след очертаване на фактическата обстановка по спора в контекста на защитната теза на касатора е поставен въпроса – „ След като ПУДОС няма практика исканията за плащане да бъдат входирани в тяхната администрация, трябва ли да се приеме, че единствената достоверна дата е 21.09.2013г. – единствената дата, която е достоверна по отношение знанието на ПУДОС че дължи изплащането на суми, при положение че [община] е поискала плащането на сумата 1018181.38 с искане за плащане от 07.07.2009г. / л.12 от делото / и сумата 509091.38лв. с искане за плащане от 29.08.2012г./ л.13от делото/”.Страната лаконично е заявила, че този въпрос имал значение за изхода на конкретното дело, а също така и за развитие на правото. Други доводи не са развити.
С така депозираните изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос е фактически,а не правен, тъй като касае доказването на определени факти по конкретното дело и е основан на оплакването на страната за неправилност на приетото от съда по отношение на това доказване. Следователно така формулиран въпросът не установява общо основание по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата на поставен правен въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на решението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено като установено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите- т.4 ТРОСГТК №1 /09г.. С оглед тази очертана със задължителна практика дефинитивност страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото и частично възпроизвеждане текста на основанието, нито твърдението че по конкретния фактически въпрос няма съдебна практика. Не обосновава извод за приложно поле на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и изложеното оплакване за неправилност на съдебния акт, свързан със защитната теза на касатора, тъй като то има относимост към основанията по чл.281 ГПК, но е ирелевантно в производството по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 785 от 11.12.2014г. по т. д.1139/14г. на Пловдивски апелативен съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: