О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София, 24.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 1320 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Н. Т. срещу определение № 61 от 13. 02. 2018г. по ч. гр. дело № 330/2018г. на ВКС, Трето гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба за отмяна на влязло в сила решение 0 337/20. 10. 2017г. по в. гр. д. № 1444/2017г. на |Старозагорски окръжен съд, с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение, поддържайки, че с него се разрешава материалноправен спор със сила на пресъдено нещо и няма друг способ на защита на спорното право с оглед необжалваемостта на съдебните актове по жалби по чл. 435 и сл. ГПК.
Ответницата по частната жалба – А. С. С. /взискател в изпълнителния процес/ не подава отговор.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, намира че частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение на Върховен касационен съд по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
С обжалваното в настоящото производство определение, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, е приел, че подадената пред него молба за отмяна с правно основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е недопустима като насочена срещу неподлежащ на отмяна влязъл в сила, окончателен, съдебен акт, а именно въззивно решение по жалба на длъжника в принудителното изпълнение по чл. 435 и сл. ГПК срещу постановлението за разноските.
Съгласно т. 3 от ТР № 7 от 31. 07. 2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. Горният извод е мотивиран с характеристиките на производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове, което цели преодоляването на необжалваемостта им, но само доколкото необжалваемостта е предпоставка за пораждането на силата на пресъдено нещо, като най – важна последица на съдебното решение. Съдебните решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен изпълнител, пораждат правна последица, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Производството по чл. 435 – чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Постановените решения не се ползват със сила на пресъдено нещо, дори когато имат за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. И в този случай предмет на спора остават действията на съдебния изпълнител. Горепосочените задължителни за всички съдилища разрешения се отнасят и до окончателното решение на окръжния съд по жалба срещу произнасянето на съдебния изпълнител по разноските в изпълнителния процес, каквото е процесното въззивно решение.
Ето защо подадената молба за отмяна срещу решението на окръжния съд по жалба срещу действия на съдебния изпълнител при определяне на дължимите от длъжника разноските в принудителното изпълнение е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане като такава в производството, в което е постановено обжалваното определение на ВКС, IІІ г. о..
На основание изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 61 от 13. 02. 2018г. по ч. гр. дело № 330/2018г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.