2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 173
София, 27,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 362 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Ив. Т. от В. против решение № 201/10.11.2011 г. по в.т.д. № 189/2011 г. на Добрички ОС, с което по същество отхвърля предявените от касатора срещу Д. Д. В. от Д. искове по чл.534,ал.1 ТЗ за плащане на сумите: 19 558.30 лв. представляваща левова равностойност на 10 000 евро по запис на заповед издаден на 1.09.2005 г. и с падеж 30.11.2005 г., и 12 879.24 лв. на основание чл.86 ЗЗД, като са присъдени разноски.
ВКС І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
В първото си изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил само, че обжалваното решение е в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата. След като му е указано, че липсва формулиран правен въпрос, касаторът е представил второ изложение в което няма никакво основание за допускане на касационно обжалване и нито един довод по смисъла на ТР 1/2009 ОСГТК. Освен това, формулираният въпрос: На какво основание съдът възприема, че е налице устен договор за заем, а не даде вяра на писмените договор за поръчка, или договор за строителство и прочие? не е правен, а фактически, защото е въпрос на фактите по делото и доказването им. Няма представен договор за поръчка и може би касаторът е имал предвид договор за изработка във връзка с договора за строителство. На следващата страница в изложението самият касатор във връзка с вида на договора, продължава и признава, че съдът се произнася по материалноправен въпрос, изхождайки от неправилно установена фактическа обстановка.
Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
В случая, съдът е установил отношенията между страните след приключване на договора за строеж-виж протоколът от с.з. на 7.03.2011 г. на листове 63 и 64 от първоинстанционното дело, и е обосновал извод за неоснователност на иска по чл.534 ТЗ, който не подлежи на проверка в настоящето производство.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 и 2 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 201/10.11.2011 г. по в.т.д. № 189/2011 г. на Добрички ОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: