4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
С., 31.01. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 6623 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [община], представлявана от кмета В. Е., чрез пълномощника си адв. Ж. Б. от АК-Б., против въззивно решение № VІ-41 от 03.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 317/2013 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, VІ въззивен с-в, с което като потвърдено решение № 203 от 21.12.2012 г. на Айтоски районен съд, постановено по гр.д. № 504/2012 г., са уважени предявените от С. Р. П.-Н. от [населено място] срещу [община], искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД-11-496 от 28.05.2012 г. на кмета на [община], за нейната отмяна и възстановяването й на работа на заеманата от нея преди уволнението длъжност – „главен специалист „Административно-техническо обслужване на Общински съвет” при [община], като й е присъдил и сумата от 2 646 лв. обезщетение за принудителна безработица.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, решаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Изведените правни въпроси са: длъжен ли е работодателят в лицето на кмета на общината да освободи конкретния служител от звеното, което обслужва съответния общински съвет, когато е налице поименно постъпило предложение по см. на чл. 29а, ал. 2 З. за освобождаване от председателя на общинския съвет, или може да откаже, или може да освободи друг служител от съответното звено, за когото няма отправено поименно предложение; достатъчно ли е само по себе си наличието на предложение за освобождаване на служител, отправено от председателя на съответния общински съвет или следва да се извърши подбор по чл. 329 КТ в случаите на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ; законно ли би било уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, ако при извършване на подбора се окаже, че следва да се освободи друг служител от звеното, обслужващо административно съответния общински съвет, а не този, посочен в предложението на председателя на общинския съвет.
Ответницата по касационната жалба С. Р. П.-Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. В. от АК-Б., в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорва като неоснователна и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че в случая е налице реално съкращаване на щата, тъй като с утвърденото от кмета на общината щатно разписание от 21.03.2012 г. щатните бройки на звеното по чл. 29а, ал. 2 З. са намалени от три на две. Съдът е приел, че в случая не е извършен законосъобразен подбор по см. на чл. 329 КТ, който изисква да бъде уволнен този служител, който има по-ниска квалификация и трудовите му резултати са по-слаби от тези на другите, включени в подбора. В случая тримата служители са заемали длъжности със сходни трудови функции, поради което прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение и в тежест на работодателя е да докаже, че е извършил подбор и по двата критерия на закона – по-добра квалификация и по-добра работа. В конкретния случай съдът е приел, че извършения подбор е незаконосъобразен, тъй като по първия критерий относно квалификацията на тримата в звеното е установено, че ищцата има по-висока квалификация – две дипломи за висше образование по различни специалности с бакалавърска и магистърска степен, както и успешно преминати курсове за квалификация, а другите двама служители са съответно с бакалавърска степен на висше образование и със средно образование, като относно критерия отнасящ се до начина, по който служителите са се справяли с работата, подбор не е извършван. Съдът е приел, че не е нарушена специалната процедура по чл. 29а, ал. 2, изр. 2 З., според която служителите в звеното, подпомагащо работата на общинския съвет, се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет, тъй като в случая такова предложение е отправено до кмета на общината, но законът не го задължава да се съобрази с поименното предложение, а да спази изискванията на закона при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, в случая да извърши подбор съобразно критериите по чл. 329 КТ.
Така както са формулирани поставените материалноправни въпроси за приложението на чл. 29а, ал. 2 З., в случаите, при които се прекратява трудово правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата на една от съществуващите няколко на брой длъжности със сходни трудови функции, а именно – следва ли кметът на общината да се съобрази с поименно направено предложение от председателя на общинския съвет, или следва да извърши подбор между всички служители, заемащи длъжности с еднакви или със сходни трудови функции, същите са обусловили изхода на делото, но разрешаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Това е така, тъй като основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато във въззивното решение съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона“ най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. В конкретния случай в съответствие с изискването на чл. 29а, ал. 2 З. въззивният съд е приел, че при прекратяване на трудовото правоотношение със служителя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е спазена специалната процедура по чл. 29а, ал. 2, изр. 2 З., според която служителите в звеното, подпомагащо работата на общинския съвет, се назначават и освобождават от кмета на общината по предложение на председателя на общинския съвет, тъй като в случая такова предложение е отправено до кмета на общината, но законът не го задължава се съобрази с поименното предложение, а да спази изискванията на закона при прекратяване на трудовото правоотношение на това основание, а именно да извърши подбор между ищцата и останалите двама служители, заемащи длъжности със сходни трудови функции, съобразно критериите по чл. 329 КТ. В тази връзка е извършил съдебен контрол в съответствие с приетото в задължителната съдебна практика, установена по реда на чл. 292 ГПК с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности, или такива със сходни трудови функции, задължително се предпоставя от подбор, който става част от правото на уволнение като преценката на работодателя по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол в производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл. 329, ал. 1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. В случая въззивният съд е извършил такъв контрол и е приел, че извършеният подбор по чл. 329 КТ от работодателя е незаконосъобразен, тъй като по първия критерий относно квалификацията на тримата в звеното е установено, че ищцата има по-висока квалификация – две дипломи за висше образование по различни специалности с бакалавърска и магистърска степен, както и успешно преминати курсове за квалификация, а другите двама служители са съответно с бакалавърска степен на висше образование и със средно образование, като относно критерия отнасящ се до начина, по който служителите са се справяли с работата, подбор не е извършван.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото, на ответницата по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № VІ-41 от 03.07.2013 г., постановено по в.гр.д. № 317/2013 г. на Бургаския окръжен съд, ГК, VІ въззивен с-в, по касационна жалба с вх. № 12644/07.08.2013 г. на [община].
ОСЪЖДА [община], представлявана от кмета В. Е. да заплати на С. Р. П.-Н. от [населено място] направените разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: