О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 04.04.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2315 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма] срещу Решение № 1132 от 17.05.2017 год. по гр.д.№ 5866/2016 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за основателна въззивната жалба на Б. Р. Балдева и за неоснователна въззивната жалба на ЗД [фирма] срещу Решение № 6551 от 25.08.2016 год. по гр.д.№ 9953/2015 год. на Софийски градски съд.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответницата по касация Б. Балдева, чрез процесуалния си представител е представила по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който изразява становище, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, както и доводи за неоснователност на жалбата. Има искане за присъждане на разноски, съобразно минималния размер по Наредбата за адв.възнаграждения.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Б. Балдева е пострадала в резултат на ПТП на 23.10.2014 год. Произшествието се е случило в тъмната част на денонощието в 07.20 ч. преди пресечката на [улица]с [улица]в [населено място]. Времето е било дъждовно, имало е мъгла. Балдева е била пешеходец. Позовавайки се на това, че увреждащият автомобил „Фолксваген” мод.”Голф” с водач М. Й. Т. и с ДК [рег.номер на МПС] е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗД [фирма], тя е предявила срещу застрахователното дружество иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ (отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80000 лв. и за имуществени вреди 207 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че като пешеходец Балдева е пресичала пътното платно на нерегламентирано място, а не на пешеходната пътека. Поискал е събирането на доказателства.
Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ЗД [фирма] за събиране на доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат, позовавайки се на чл.300 ГПК. Счел е за справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение в размер на 8000 лв. за неимуществени вреди с оглед вида на уврежданията и естеството и интензитета на търпените болки и страдания. Въз основа на мотивите към присъдата на наказателния съд СГС е приел, че Балдева е пресичала пътното платно на нерегламентирано място, поради което е налице 50% съпричиняване на вредоносния резултат. Поради това е присъдил сумата 40000 лв., отхвърляйки иска за разликата над тази сума, както и претенцията за присъждане на имуществени вреди.
САС е бил сезиран с жалбите на Б. Балдева и на ЗД [фирма], съответно в уважената и отхвърлената част на иска. Съставът е счел, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е правилно определен. Счел е за неправилно становището на СГС за задължителната на основание чл.300 ГПК сила на присъдата досежно приноса на пострадалата по чл.51 ал.2 ЗЗД. Посочил е, че поведението на пострадалата, въпреки че е коментирано в мотивите на присъдата, не е елемент от престъпния състав на по чл.343 ал.1 б.“б“ предл.2 вр. чл.342 ал.1 НК, нито във диспозитивната част на присъдата има обективирано независимо съизвършителство, поради което фактическите изводи на наказателния съд нямат обвързваща задължителна сила.
Процесуалното нарушение на СГС, който е оставил без уважение своевременно направени и релевантни доказателствените искания на ЗД [фирма] би било основание по чл. 266 ал. 3 ГПК за попълване на делото с доказателства пред въззивната инстанция, но такова искане от страна на застрахователното дружество не е направено. Поради това е счел за недоказано в рамките на гражданското производство допринасяне от страна на ищцата за вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК са посочени въпросите: „1./ Приложен ли е принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, по конкретното дело, в съответствие с ППВС № 4/68 година; даденото от въззивния съд разрешение на значимия за крайния резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с критериите за определяне на „справедливо“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за причинени на пострадалия при ПТП неимуществени вреди, е ли в противоречие със задължителната практика на ВКС в тази насока, израз на която е ППВС № 4/68 година; правилно ли са разгледани и оценени от въззивната инстанция въпросите за критериите, които формират съдържанието на понятието „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди от причинено в резултат на деликт увреждане? 2./ Може ли гражданският съд при наличие на влязла в сила присъда (споразумение или решение) на наказателен съд да пререшава въпроса за вината и съставомерността на деянието? Има ли влязлата в сила присъда (споразумение) доказателствено значение за вината, противоправността и деянието на извършителя на престъплението, за деянието, за което му е било наложено съответно наказание? Ако в мотивите към присъдата е посочен факт, който указва на съпричиняващо деяние от страна на пострадалия при извършено срещу него престъпление, което съставлява и граждански деликт, а въпросното съпричиняващо деяние би било квалифициращо престъпление, за което няма присъда и повдигнато обвинение, задължен ли е гражданският съд да се съобрази с изложените мотиви на наказателния съд с които се приема съпричиняващото деяние, по която причина няма присъда и за квалифицирано деяние, което би било налице, ако не бе съпричиняването на пострадалия, посочено в мотивите към присъдата (ако едно лице пострада в ПТП като пешеходец, който не пресича на пешеходна пътека, това е посочено в мотивите на съда и за това водачът не е признат за виновен в нарушение на чл. 119 ЗДП и осъден по чл. 343 ал. 3 предложение последно НК, то задължен ли е гражданския съд да приеме, че пострадалият от ПТП ищец в гражданското дело за обезщетение, е пресичал на необозначена за целта място – пешеходна пътека)?; 3./ Какво е разпределението на доказателствената тежест и какви са съответните процесуалните последици, в случая, когато ищецът пострадал в ПТП като пешеходец, твърди, че ПТП е настъпило на пешеходна пътека, а ответникът деликвентът или негов застраховател твърдят, че е налице съпричиняване на вредата, тъй като ищецът пешеходец не е пресичал на пешеходна пътека?
По отношение на първите два въпроса се сочи приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а по отношение на третия – чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че не за налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК по отношение на посочените въпроси, поради следното:
Не е налице противоречие със задължителна съдебна практика и по-конкретно с ППВС № 4/1968 год., тъй като с постановлението са очертани параметрите на преценката, а не е въведена конкретна измерваща скала. Критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението, са специфични за всеки отделен случай, и не е и възможно формирането на единен критерий за размер, валиден при всички разглеждани от съдилищата спорове. Същото касае и степента на допринасяне за настъпване на вредоносния резултат. Тя се преценява за всеки отделен случай. С рисковото си поведение пострадалият може да допринесе за резултата, дори това поведение да не съставлява нарушение по смисъла на ЗДвП, но това подлежи на установяване в процеса (при направен довод/възражение за прилагане на чл.51 ал.2 ЗЗД от заинтересованата страна), поради обективните предели на силата на пресъдено нещо, създадени с присъдата. Ако поведението на пострадалия не съставлява квалифициращ признак на деянието (както е в случая), коментирането му от наказателния съд при определяне вида и размера на наказанието, не създава СПН по отношение на този факт. За касатора е съществувала процесуалната възможност да иска събиране на доказателства от въззивния съд, релевантни за прилагането на чл.51 ал.2 ЗЗД, което той не е сторил, поради което и поставените въпроси не са обуславящи, доколкото по реда на касационното обжалване този пропуск не може да бъде саниран.
С отговора на жалбата адв.Д. е поискала присъждането на разноски, но доказателства за сторени такива не са представени и поради това не следва да бъдат присъждани.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1132 от 17.05.2017 год. по гр.д.№ 5866/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.