О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 04.05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 370/2015г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. В. Д. и М. Р. В., чрез пълномощника им адвокат С., срещу въззивно решение №624/19.11.2014г. по гр.д. №865/2014г. на Русенския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, който са решени в противоречие с практиката на ВКС. Поставят се следните правни въпроси : Как се определя наследствената маса, когато се изчислява стойността на имот, върху който има учредено право на ползване и дали се връща в наследството само дарената идеална част от имота, ако има нарушаване на запазената част? При учредено право на ползване на две лица, след прекратяването за един от ползвателите другият има ли право на ползване на имота спрямо трети лица? Как се изчислява стойността на вещното право на ползване? Следва ли в диспозитива на решението да се отрази, че върху допуснатия до делба имот има учредено право на ползване? Как се възмездява дарената част по чл.36,ал.2 вр.чл.36,ал.1 ЗН при връщане на имота в наследството? Твърди се наличие на основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси: При безвъзмездно прехвърляне на жилищноспестовен влог с набраните лихвоточки на сина на прехвърлителите, представлява ли цялата стойност на лихвочислата дарение лично за него, или е СИО.Учреденото вещно право на ползване на наследодателя върху дарен имот изважда ли се от наследствената маса по чл.30 ЗН. В какъв обем се запазва правото на ползване на преживялата съпруга. По този въпрос се твърди наличие на противоречива практика на ВКС. За доказване дарението на МПС допустими ли са гласни доказателства като ноторно е известно, че даренията се извършват като дарителите купуват автомобила направо за надарените. Прилагат се решения на ВКС.
Ответникът по касация К. В. В. оспорва касационната жалба в становище по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №1253/2014г. по гр.д. № 532/2014г. на Русенския районен съд. С последното е възстановена запазената част на К. В. от наследството на общия наследодател В. В. в размер на 7964,68 лева и е допусната делба между страните на апартамент №11 при права 15929,36/83095 ид.ч. за К. В. и 67165,64/83095 ид.ч. за Р. Д.. Въззивният съд е констатирал, че в частта, с която е допусната делба на земеделски имоти при посочените квоти между К. В., Р. Д. и М. В. първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в сила. Въззивният съд е приел, че страните по делото са наследници по закон /деца и съпруга/ на В. В., поч. 2009г. Приживе наследодателят заедно със съпругата си М. В. са дарили на ответницата Д. процесния апартамент, който е бил тяхна СИО. Прието е,че искът на К. В. за намаляване на дарственото разпореждане на наследодателя на ? ид.ч. от апартамента в полза на ответницата Д. е основателен. Ищецът като наследник със запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради дарението, може да иска намаляването до размера, необходим за допълване на запазената част.За да установи наследствената маса по чл.31 ЗН, въззивният съд е приел заключение на техническа експертиза относно стойността на имотите, принадлежали на наследодателя към момента на откриване на наследството като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл.12,ал.2 ЗН, след което се прибавят даренията според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им към момента на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването за движимите. При полученото съотношение между разполагаемата част на наследодателя и запазената на ищеца е стигнал до извод, че имотът следва да остане изцяло в наследството, като делбата се допусне при квоти 15 929,36/83095ид.ч. за ищеца и 67165,64/83095 ид.ч. за Д.. За неоснователни са намерени възраженията относно стойността на наследствената маса. Прието е, че стойността на ограниченото правото на ползване на наследодателя не може да се отрази на стойността на имота, тъй като то се е погасило с неговата смърт.За несвоевременно заявено и преклудирано е прието възражението, че от стойността на имота следва да се извади стойността на вещното право на ползване на М. В..За недоказано е прието твърдяното дарение от наследодателя на ищеца на ? ид.ч. на лек автомобил през 1979г. с оглед приетите писмени доказателства. По действащата нормативна уредба към релевантния момент закупуването на автомобила се е извършвало с писмен договор с нотариална заверка на подписа. Изложени са съображения, че е недопустимо със свидетелски показания да се опровергават приетите документи във връзка със собствеността на автомобила.
Даденото от въззивния съд разрешение на поставените от касатора въпроси не обуславя допускане на касационно обжалване на соченото основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК. Не е налице противоречие с посочените решения на ВКС по въпросите, касаещи правото на ползване върху делбения имот. С решение №457/20011г. по гр.д.№1498/2011г., ІV г.о. по реда на чл.290 ГПК е даден отговор на въпроса как се оценява правото на ползване като тежест по смисъла на чл.190 ЗЗД /по ЗМДТ или по реда съобразно решение на ОСГК по гр.д.№131/1984г./ и как се извършва намаляването на цената при възмездни сделки с недвижим имот. Това решение е неотносимо към настоящия казус, тъй като касае формиране пазарната стойност на имот при свободно договаряне на страните по договор за покупко-продажба и дали от нея следва да се приспадне цената на вещното право на ползване. Решение №781/2011г. по гр.д.№1627/2009г., І г.о. не може да се прецени като относимо. С него не е даден отговор на поставените от касатора въпроси по реда на чл.290 ГПК от една страна, а от друга решаващите изводи на въззивния съд са в смисъл, че правото на ползване на наследодателя е погасено с неговата смърт, а релевираните възражения и искания във връзка с правото на ползване на ответницата по иска са преклудирани. Следователно така поставеният въпрос дали при учредено право на ползване на две лица, след прекратяване за едното от тях, дали другото има право на ползване на имота , не е разглеждан като част от предмета на спора пред въззивния съд и по него няма произнасяне. Той не е и обуславящ изхода на делото. Такъв е и въпросът дали в диспозитива на съдебното решение, с което се допуска делба на недвижимия имот следва да се посочи, че върху него има запазено вещно право на ползване. Не е налице противоречие с решение №48/2013г. по гр.д.№715/2012г., І г.о. В случая въззивният съд е разгледал иска по чл.30,ал.1 ЗН , предявен в производството по съдебна делба на дарения на касаторката имот и е приел наличие хипотезата на чл.36,ал.2 ЗН, тъй като Д. е наследник със запазена част и е придобила по дарение останалата разполагаема част от имота. Стойността на дарения имот, пресметната по чл.31 ЗН надвишава разполагаемата част и запазената част, поради което имотът остава в наследствената маса. Той е допуснат до делба при квоти, съобразени с наследствената част на ответницата, разполагаемата част и накърнената част на ищеца. Следователно прието е, че след като тя е призован към наследяване наследник на лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл.30,ал.1 ЗН, има дял от върнатия в наследството имот и може да го получи посредством делба. Цитираното решение касае друга хипотеза – висящ процес по иск по чл.30,ал.1 ЗН и възстановяване на запазената част на наследника по закон, когато имотът е върнат в наследството, а решението за допускане на делба при законните квоти е влязло в сила. Не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на решението и по втората група въпроси, за които се твърди наличие на основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Първите два въпроса не са обусловили изхода на делото. Този за стойността на вещното право на ползване, запазено за дарителката – М. В., не е включен в мотивите на обжалваното решение. По втория за лихвоточките съдът е приел фактическа обстановка, различна от посочената от касатора, а именно, че съгласно прехвърлително писмо № 7623/06.11.1980г. родителите В. В. и М. В. са прехвърлили на К. В. и съпругата му Г. В. посочената сума и спестовни числа. Следователно съдът е приел за установено, че дарението не е лично за сина, а за него и съпругата му. По третия въпрос относно допустимостта на гласните доказателства е съобразена установената съдебна практика по приложение разпоредбата на чл.164 ГПК. Освен това въпросът касае изпълнението на доказателствената тежест в процеса, която в случая е била на касатора с оглед твърденията,че лекият автомобил е дарен на ищеца от родителите им. Изложените съображения, че всеизвестно даренията се извършват като родителите купуват лекия автомобил направо на името на детето си, не са съображения за приложимост на хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 360 лева съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №624/19.11.2014г. по гр.д. №865/2014г. на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Р. В. Д. и М. Р. В. да заплатят на К. В. В. разноски за производството по чл.288 ГПК в размер на 360 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: