О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София 05.02.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 6059 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. М. Д. чрез пълномощника си М. И. Д.,приподписана от адв.Й. М. срещу решение № 237 от 11.07.14г.по гр.дело № 481/14г.на Окръжен съд – Велико Търново,с което е потвърдено решение № 352 от 11.04.14г.по гр.дело № 4308/13г.на Районен съд –Велико Търново в отхвърлителната му част.В приложеното изложение се сочи като основание за допустимост на касационното обжалване визираното в чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата [фирма] счита,че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна,че страните са били в трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 94 от 25.05.09г.,по който ищецът И. Д. е заемал длъжността „форткорт- помощник”в предприятието на ответното дружество,намиращо се в [населено място], ул.”М.-бензиностанция О.”.На 4.10.09г.ищецът е отстранен от работното си място от служител на ответника.На 5.10.09г.е депозирал молба до работодателя,че незаконосъобразно не е допуснат до работа.Ответникът е издал заповед № 96/5.10.09г.за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.325 ал.1 КТ,считано от 5.10.09г.,която не е връчена на ищеца,но е приложена по гр.дело № 4255/10г.,водено между същите страни.С влязло в сила решение № 48 от 1.03.13г.по в.гр.дело № 1391/11г.на ВТОС е признато за установено,че между страните по настоящото производство съществува трудово правоотношение, възникнало от трудов договор № 94 от 25.05.09г.за периода от 5.10.09г.до датата на приключване на съдебното заседание -16.02.12г.С влязло в сила решение № 154 от 17.04.13г.по в.гр.дело № 766/11г.на ВТОС ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца обезщетение по чл.213 ал.2 КТ за незаконно недопускане до работа,за периода от 3.10.09г.до 3.10.10г.в размер на 3070лв.
При тези данни по делото въззивният съд е зачел силата на пресъдено нещо на решение № 48/1.03.13г.по в.гр.дело № 1391/11г.на ВТОС и е присъдил обезщетение по чл.213 ал.2 КТ за периода до 16.02.12г.След тази дата е приел,че трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № 96/5.10.09г.,която не е атакувана по съдебен ред и е влязла в сила,и е отхвърлил исковата претенция за периода от 17.02.12г.- 4.02.13г.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК – разрешен от въззивния съд правен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата.
Формулираните в изложението въпроси: трудовите правоотношения между страните прекратени ли са със заповед № 95 от 5.10.09г.,издадена от ответника и съществуват ли валидни трудовоправни взаимоотношения между страните по този съдебен процес за периода,за който е отказано обезщетение –от 16.02.12г. до 4.10.13г.,не са разрешени в противоречие с цитираното от жалбоподателя решение № 48 по в.гр.дело № 1391/11.на ВТОС.Задължителното действие на това решение е в рамките на пределите на силата му на пресъдено нещо,които се обективират в диспозитива на решението.Мотивите към решението не се ползват със сила на пресъдено нещо.Посоченото решение разпрострира задължителната си сила относно съществуването на трудовото правоотношение само за периода от 5.10.09г.до 16.02.12г.,но не и за последващия период,който е предмет на разглеждане по настоящото дело.Ето защо не е налице твърдяното противоречие между двете решения.
Разноски не следва да се присъждат в полза на ответника по жалбата,тъй като няма доказателства такива да са направени пред ВКС.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 237 от 11.07.14г.,постановено по в.гр.дело № 481/14г.на Окръжен съд – В.Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.