О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София, 05.03.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 339/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. В. А. – чрез адв. С. Т. от САК, срещу определение № 3252 от 24.10.2018 г. по т. д. № 5202/2017 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение са оставени без разглеждане подадените от А. В. А. молби с вх. № 12538/05.07.2018 г. и вх. № 13647/24.07.2018 г., квалифицирани като молби за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 1478 от 14.06.2018 г. в частта за разноските.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се прави искане за неговата отмяна, за произнасяне по същество на подадените пред въззивния съд молби и за присъждане на разноски за производството пред ВКС. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, което не следва да се взема предвид, тъй като определението подлежи на обжалване по реда на чл.274, ал.2 ГПК (т.24 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) и произнасянето по жалбата не е обвързано с предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Ответникът по частната жалба „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД – гр. София, изразява становище за потвърждаване на обжалваното определение по съображения в писмен отговор от 10.01.2019 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по т. д. № 5202/2007 г. е образувано пред Софийски апелативен съд по въззивна жалба на „Хета Асет Резолюшън Ауто България” ЕООД срещу решение по гр. д. № 17377/2013 г. на Софийски градски съд. Въззивният съд се е произнесъл по жалбата с решение № 1478/14.06.2018 г., като в зависимост от изхода на делото е отменил частично първоинстанционното решение в частта, с която ответникът А. В. А. е осъден да заплати на дружеството – жалбоподател разноски по чл.78, ал.1 ГПК за производството пред първата инстанция за разликата над 5 344.42 или за сумата 2 915.58 лв., и е присъдил на ответника разноски по чл.78, ал.3 ГПК за производството пред въззивната инстанция в размер на 1 782.48 лв. В мотивите към решението е посочено, че сумата 1 782.48 лв. представлява адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
В срока за касационно обжалване А. А. е депозирал по делото молба вх. № 12538/05.07.2018 г. и молба вх. № 13647/24.07.2018 г. с посочено правно основание чл.248 ГПК. С първата молба е направено искане за допълване и изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта относно разноските за въззивното производство чрез посочване в диспозитива, че сумата сумата 1 782.48 лв. представлява адвокатско възнаграждение по смисъла на чл.38 ЗА, което се дължи на пълномощника на молителя адв. С. Т.. Искането е основано на твърдения, че присъждането на сумата като разноски на страната, вместо като възнаграждение по чл.38 ЗА на нейния пълномощник, съставлява очевидна фактическа грешка. С втората молба е поискано допълване и изменение на въззивното решение в частта относно разноските за производството пред първата инстанция по съображения, че при произнасяне по разноските въззивният съд не е съобразил дължимото възнаграждение по чл.38 ЗА за процесуално представителство на ответника в производството пред Софийски градски съд, както и разноските за процесуално представителство по т. д. 3949/2016 г. на Софийски апелативен съд.
С обжалваното в настоящото производство определение № 3252/24.10.2018 г. Софийски апелативен съд е оставил подадените от А. А. молби без разглеждане като недопустими. Въззивният съд е приел, че в молбите е обективирано искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските по отношение на разноските за първоинстанционното и за въззивното производство, което е процесуално недопустимо поради липса на представен списък по чл.80 ГПК. В подкрепа на така направения извод въззивният съд се е позовал на т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Определението е частично неправилно.
Съгласно чл.248 ГПК, в срока за обжалване на решението, а когато решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени решението в частта за разноските. Основание за допълване е налице, когато съдът е пропуснал да се произнесе с решението си по своевременно заявена от страните претенция за разноски, а за изменение – когато в решението съдът се е произнесъл по разноските, но е допуснал грешка при изчислението им. Според указанията в т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е недопустима, когато страната не е представила списък по чл.80 ГПК.
В депозираната на 05.07.2018 г. молба вх. № 12538 частният жалбоподател А. А. се е позовал на разпоредбата на чл.248 ГПК и е направил искане за допълване и за изменение на въззивното решение в частта за разноските. От обстоятелствената част на молбата обаче се установява, че отправеното до съда искане не е нито за изменение, нито за допълване на решението по смисъла на чл.248 ГПК, а за поправка на очевидна фактическа грешка чрез отразяване в диспозитива на решението, че присъдената като разноски за въззивното производство сума в размер на 1 782.48 лв. се дължи на пълномощника на А. А. – адв. С. Т., като възнаграждение по чл.38 ЗА за оказано безплатно процесуално представителство пред въззивния съд. Допустимостта на искането за поправка на очевидна фактическа грешка не е обусловена от представянето на списък по чл.80 ГПК и липсата на списък не е основание съдът да откаже да се произнесе по основателността на искането. Въззивният съд неправилно е квалифицирал молбата като молба по чл.248 ГПК, в резултат на което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че направеното с нея искане е процесуално недопустимо.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на А. А. с вх. № 12538/05.07.2018 г., и делото следва да бъде върнато на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането в молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по т. д. № 5202/2017 г. в частта относно разноските за въззивното производство.
В частта, с която е оставена без разглеждане молбата на А. А. с вх. № 13647/24.07.2018 г., обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
С посочената молба молителят – частен жалбоподател е отправил до съда искане да коригира размера на разноските, определени като дължими за производството пред първата инстанция, с допълнително присъждане на адвокатско възнаграждение, което не е съобразено при първоначалното им изчисляване. Целта на искането не е допълване на решението, както се твърди в частната жалба, а изменение на решението, което предполага своевременно представен списък по чл.80 ГПК. По делото няма данни молителят да е представил списък по чл.80 ГПК в производството пред Софийски апелативен съд. Поради това изводът на въззивния съд за недопустимост на молбата е правилен и съответства на указанията в т.9 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното в настоящото производство определение не е от категорията на съдебните актове по чл.81 ГПК и независимо от изхода на производството, с определението не следва да се присъждат разноски на страните.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
О. определение № 3252 от 24.10.2018 г. по т. д. № 5202/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от А. В. А. молба вх. № 12538/05.07.2018 г., и ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането в молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото въззивно решение № 1478 от 14.06.2018 г. в частта относно разноските за въззивното производство.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3252 от 24.10.2018 г. по т. д. № 5202/2017 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от А. В. А. молба вх. № 13647/24.07.2018 г. за изменение на постановеното по делото въззивно решение № 1478 от 14.06.2018 г. в частта относно разноските за първоинстанционното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :