Определение на ВКС – ГК, III г.о. 5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София, 06.03. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
Членове: К. ЮСТИНИЯНОВА
Д. СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от председателя Светла Димитрова гр.д. № 3937/2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба с вх. № 99 от 10.08.2016 г. от [фирма] от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. М. С. от АК – С. срещу въззивно решение № 88 от 08.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 76/2016 г. на Кърджалийския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 96 от 08.01.2016 г., постановено по гр.д. № 1192/2015 г. на Кърджалийския районен съд, са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа, вследствие незаконното прекратяване на трудовото правоотношение. Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Релевира касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което са уважени предявените искове за защита срещу незаконно уволнение, съдът се е произнесъл по правни въпроси от значение за изхода на делото, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставените правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд са: 1/ Прекъсната ли е причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи за реализиране на доходи, ако след прекратяване на трудовото правоотношение уволненият работник или служител продължи обучението си като студент в редовна форма на обучение; 2/ Съвместимо ли е обучението в редовна форма на обучение с изпълнение на задължения по трудово правоотношение в друго населено място. В подкрепа на твърденията си се позовава на противоречие с практика на ВКС, като прилага решение № 323 от 28.06.2011 г. на ВКС, IV г.о., постановено по гр. д. № 784/2010 г.
Ответницата по жалбата Х. Р. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Д. Д. от АК – К. е изразила становище за нейната неоснователност, както и за липсата на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложеното основание за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от първия оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е редовна.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че правилно първоинстанционният съд е уважил предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е приел, че ищцата е работила като „продавач консултант“ по трудов договор, считано от 01.12.2014 г., като със заповед № 3/24.08.2015 г. на основание чл. 325, ал. 1 КТ е прекратено трудовото й правоотношение, без изрично да са изложени мотиви. Както първоинстанционният, така и въззивният съд са приели, че извършеното с процесната заповед уволнение е незаконно, тъй като липсват мотиви, като не е посочено коя от хипотезите на чл. 325, ал. 1 КТ е налице. Изложени са съображения, че съществуващи между страните устни договорки за основанието, на което да бъде прекратен трудовия договор, са ирелевантни за спора, доколкото както за сключването, така и за прекратяването на трудовото правоотношение се изисква писмена форма, поради което липсващи мотиви в заповедта за прекратяване не могат да бъдат заместени от устни договорки. Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението е уважен като основателен, както и обусловеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност. По иска за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ съдът е приел, че същият се явява основателен и доказан до размера на 2250 лева, за периода от 24.08.2015 до 09.12.2015 г., тъй като същата е останала без работа и й се дължи обезщетение за този период, като е приел за неоснователен довода, че не е налице причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на ищцата без работа, доколкото след прекратяване на трудовото правоотношение същата е продължила обучението си в редовна форма.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да са налице основанията за допускане до касационно обжалване, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
В случая жалбоподателят поддържа, че е налице първата предпоставка на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС при произнасяне на въззивния съд по поставените правни въпроси, свързани с наличието на причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи за реализиране на доходи, ако след прекратяване на трудовото правоотношение уволненият работник или служител продължи обучението си като студент в редовна форма на обучение и за съвместимостта на обучение в редовна форма с изпълнение на задължения по трудово правоотношение в друго населено място. Жалбоподателят счита, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ, съгласно която работникът или служителят може да прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, когато продължава образованието си в учебно заведение на редовно обучение или постъпва на редовна докторантура. В случая тя е неприложима, тъй като трудовия договор между страните не е прекратен на това основание, а на основание чл. 325, ал. 1 КТ, без да е посочено изрично коя от хипотезите на тази разпоредба е основание за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което съдът е приел уволнението на ищцата за незаконно и в тази връзка е приел за основателен искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за дължимо обезщетение за принудителна безработица, за периода от 24.08.2015 г. до 09.12.2015 г., в резултат на незаконното уволнение, а не на обучението на ищцата в друго населено място. Не е налице твърдяното противоречие на приетото от въззивния съд по поставените правни въпроси с приложената съдебна практика. Това е така, тъй като в приложеното към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК решение № 323 от 28.06.2011 г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 784/2010 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е дадено разрешение по материалноправните въпроси дали обезщетението по чл. 162, ал. 3 КТ има значение за определяне на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ и дали за времето, в което работникът е бил в обективна невъзможност поради временна нетрудоспособност в резултат на заболяване, той има право на такова обезщетение. Съдът е приел, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е уредено, за да обезщети работника за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи за реализиране на доходи от труда, който същият работник би положил, ако не беше осъществен фактът на незаконното уволнение. Съдебната практика трайно приема, че когато причинна връзка между този факт и пропуснатите ползи няма, обезщетението не се дължи. Такъв е случаят, когато работникът е започнал друга, по-добре платена работа при друг работодател по безсрочен трудов договор и този договор бъде прекратен в шестмесечния срок. В този случай работодателят, извършил незаконно уволнение, не дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като се прекъсва причинната връзка между незаконното уволнение и пропуснатите ползи да се реализират доходи от труд по договора, прекратен незаконно. Аналогичен е случаят, в който работникът, в рамките на шестмесечния период след уволнението изпадне в състояние на временна неработоспособност. За времето на този отпуск работникът не пропуска възможност да реализира доходи от труда си, тъй като поначало той е в такова състояние, което не му позволява да полага труд. Прекъсва се причинната връзка между незаконното уволнение и вредите. За този период, в който е временно неработоспособен, работникът има право на обезщетение по чл. 162, ал. 3 от КТ, а не на трудово възнаграждение. Съответно в случаите, когато е получавал такова обезщетение и е бил незаконно уволнен, работникът няма право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода на временната неработоспособност. Доколкото посоченото разрешение касае определяне на размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ в различна хипотеза, то не обосновава противоречие с приетото от въззивния съд, че при незаконно уволнение по чл. 325, ал. 1 КТ, се дължи обезщетение за принудителна безработица по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за съответния установен период. Безспорно, че такова не би се дължало при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 6 КТ по инициатива на работника, какъвто не е настоящият случай. Следователно, поради липса на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
При този изход на делото, на ответницата по касация за настоящата инстанция следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 26.08.2016 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 88 от 08.07.2016 г., постановено по в.гр.д. № 76/2016 г. на Кърджалийския окръжен съд, по касационна жалба с вх. № 99 от 10.08.2016 г. от [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Х. Р. К. от [населено място] сумата 720 /седемстотин и двадесет/ лева разноски за настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: