О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 08.10.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. дело № 2754 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 14111 от 22.06.2018 г. по ч. гр. д. № 5580/2018 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 270 от 26.03.2018 г. на съдията по вписванията при Службата по вписванията към Софийския районен съд. С последното е отказано извършването на нотариално действие по чл. 569, т. 5 ГПК – заличаване на вписването на учредено вещно право на ползване с нотариален акт, вписан на 09.08.2011 г., по молба на [фирма], [населено място].
Жалбоподателят поддържа становище, че атакуваният акт на въззивния съд е неправилен, поради което се иска отмяната му.
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според жалбоподателя са от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същите е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: 1. Подлежи ли на вписване заличаване на право на ползване, вписано след първата ипотека с извършване на публична продан, погасено на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД; 2. По какъв начин третите лица могат да узнаят за заличаване на правото на ползване и от кой момент/дата това погасяване би могло да се счита за безспорно и да се ползва със силата на вписано заличаване; 3. В частност – приложимо ли е пряко към правния институт на вещното право на ползване разрешението дадено в определение № 481/17.10.2013 г. по ч. гр. д. № 4821/2013 г. на ВКС, І г.о., което касае вещното право на строеж и идентично ли би бил решен въпросът ако същото се отнасяше за искане за заличаване на вещно право но ползване.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд.
За да потвърди постановения от съдията по вписванията отказ за извършване на заличаване на вписването на учредено вещно право на ползване с нотариален акт, вписан на 09.08.2011 г., по молба на жалбоподателя, въззивният съд е приел, че съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение №7/2012 г. по т.д. №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ, относно това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, без да се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. Изложени са съображения, че в чл. 2 ПВ изрично е въведено правилото, че вписване, отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи като кои вписвания следва да бъдат заличавани изчерпателно е изброено в императивните разпоредби на чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ. Обобщено е, че по реда на действащия ПВ не може да се иска заличаване на вещно право на ползване, погасено на основание чл. 175, ал. 1 ЗЗД, тъй като подобна възможност или процесуален ред не са предвидени в ПВ. В чл. 19, ал. 2 ПВ изрично е уредена хипотезата на заличаване на ипотека върху продаден на публична продан недвижим имот /което се извършва по молба на купувача на недвижимия имот, като към молбата за заличаване на ипотеката купувачът представя влязло в сила вписано в книгите по вписванията постановление за възлагане на недвижимия имот и удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, че купувачът не е поел ипотеката по съгласие с ипотекарния кредитор по реда на чл. 175, ал. 2 ЗЗД/, но не и заличаване на вещни права, вписани върху същия имот след първата ипотека. Прието е, че вещното право на ползване, учредено след първата ипотека, се погасява с извършването на публичната продан – чл. 175, ал. 1 ЗЗД /вещният ползвател няма нито качеството на страна, нито на участващ в изпълнителното производство, за разлика от ипотекарния кредитор/. От същия момент отпада и действието на вписването на това вещно право. За този резултат третите лица не могат да бъдат пряко уведомени чрез заличаването на вписването на вещното право на ползване. Те обаче могат да узнаят за него чрез заличаването на предхождащата го ипотека, което се извършва по реда на чл. 19, ал. 2 ПВ. Изложени са мотиви, че след настъпването на последицата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД, на собственика на земята не могат да бъдат противопоставени вещни права от бившия носител на вещното право на ползване. Формиран е решаващ правен извод, че преценката за наличието на предпоставките, установени в посочената материална норма, не може да бъде извършена от съдията по вписванията, тъй като той не може да разрешава правни спорове, нито да повдига такива, поради което заличаването на вещното право на ползване би могло да се постигне въз основа на съдебно решение по уважен иск за собственост.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира че касационно обжалване на въззивното определние не следва да бъде допускано, доколкото произнасянето на въззивния съд по обуславящите изхода на делото правни въпроси изцяло е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в цитираното от жалбоподателя определение № 481 от 17.10.2013 г. по ч. гр. д. № 4821/2013 г., І г.о.
Съгласно посочената практика по реда на действащия Правилник за вписванията не може да се иска заличаване на вещно право на строеж, погасено на основание чл.175, ал.1 ЗЗД, тъй като заличаването на вещното право на строеж не е предвидено в Правилника за вписванията нито като възможност, нито като процесуален ред. Ограниченото вещно право на строеж, учредено след първата ипотека, се погасява с извършването на публичната продан – чл.175, ал.1 ЗЗД. От същия момент отпада и действието на вписването на това вещно право. За този резултат третите лица не могат да бъдат пряко уведомени чрез заличаване на вписването на правото на строеж. Те обаче могат да узнаят за него посредством заличаването на предхождащата го ипотека, което става по реда на чл.19, ал. 2 от Правилника за вписванията. След настъпване на последицата на чл.175, ал.1 ЗЗД, на собственика на земята не могат да бъдат противопоставени вещни права нито от бившия носител на правото на строеж, нито от трети лица, с които той е договарял относно това право. Дадените в цитираното определение правни разрешения, макар да касаят в конкретната хипотеза заличаване на ограничено вещно право на строеж, са напълно относими и валидни и в хипотеза на заличаване на учредено вещно право на ползване, което по своята правна същност представлява също ограничено вещно право.
По отношение на поставените въпроси липсват посочените в ТР № 1/09г. на ОСГТК, т.4 предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 , т.3 ГПК. Не са налице условията за допускане на такова обжалване и по чл.280, ал.2 ГПК, нито жалбоподателят се позовава на тях.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определение № 14111 от 22.06.2018 г. по ч. гр. д. № 5580/2018 г. на Софийския градски съд.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 14111 от 22.06.2018 г. по ч. гр. д. № 5580/2018 г. на Софийския градски съд, III-Б въззивен състав.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: