О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
С., 09.10.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 4.10.2017 през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдията Златка Русева
ч.гр.дело № 3806 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№6715 от 12.07.2017г., подадена от М. Д. Д. и М. М. Д., чрез адв. Д. С., против определение №214 от 19.06.2017г. на Апелативен съд-Б., постановено по ч.гр.д.№164/2017г. по описа на същия съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение №1792 от 02.09.2016г. постановено по гр.д. № 1253/2016г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 126, ал. 1 ГПК.
В частната жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е неправилно и се иска неговата отмяна.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,касаторите заявяват, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, но видно от съдържанието на изложението,в същото липсва формулиран процесуалноправен или материалноправен въпрос, въпреки че с разпореждане от 21.07.2017г. /получено от жалбоподателя на 07.08.2017г./, въззивният съд е дал указания за представяне на отделно изложение на основанията за допускане до касационно обжалване и доказателства към него, ведно с преписи за ответните страни. В изпълнение на тези указания е депозирана „молба-уточнения” на 16.08.2017г. от касаторите, но в същата отново не е формулиран правен въпрос, липсва и обосновка с какво произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно материалноправния или процесуалноправен въпрос,който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалвания акт.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на касаторите,изобщо не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК,а се навеждат касационни оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното определение- основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване в производството по предварителната селекция на жалбите по реда на чл.288 ГПК. Наред с това, с оглед приетото в т.1 от ТР№1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г., ОСГТК, ВКС, недопустимо е касационният съд сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид,тъй като това процесуално действие на съда би довело до нарушение на принципа на диспозитивното начало.
Непосочването на правния въпрос, както е в настоящия случай,само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното определение, без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 214 от 19.06.2017г. на Апелативен съд-Б., постановено по ч.гр.д. №164/2017г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: