О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
София, 20.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.03. две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №36 /2009 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1-3 ГПК по повод подадена касационна жалба от “Б” О. гр. Б. с вх. №2955/23.09.2008 год. на Окръжен съд гр. Г. против решение№164 от 04.08.2008 год. по гр.д. №168/2008 год. на Габровския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №74 от 18.04.2008 год. по гр.д. №566/2006 год. на С. районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против С. Д. М. и С. И. Х. иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 1 796 лв., представляваща разликата между уважената част от 7 374 лв. и пълния му размер от 9 170 лв. Въззивният съд е възприел изводите на районния съд, че ответниците, като възложители по сключения с касатора-изпълнител на 10.05.2005 год. Договор за проектиране, производство, доставка и монтаж на сглобяема къща/СК/, са длъжни да изплатят останалата неизплатена част само от уговореното в договора възнаграждение в размер на сумата 7 374 лв. Претенцията за разликата до пълния размер от 1 796 лв., посочена в представената допълнителна сметка от дружеството- изпълнител, подписана само от него, е неоснователна, защото не е доказано, че разходите са направени при условията на чл.18 от договора, а именно с нея да е увеличена стойността на договора.
Касаторът “Б” О. гр. Б. твърди, че решението на Габровския окръжен съд в обжалваното част е неправилно, постановено при наличие на всичките отменителни основания на чл.281, т.3 ГПК. Навежда довода, че извършените СМР по допълнителната сметка са възложени от инвеститора, което възлагане неправилно съдът е приел за недоказано. Като основания за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационно обжалване подържа, че съдът “необосновано не се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото”. В подкрепа на доводите си е представил решение №36 от 16.03.2004 год. по гр.д. №358/2003 год. на ВКС, ІV Г. О., решение №1100 от 04.07.2003 год. по гр.д. №1876/2002 год. на ВКС,V Г. О. и решение №1661 от 06.12.1999 год. по гр.д. №972/99 год. на ВКС, V Г. О.
О. не вземат становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол в обжалваната му част/чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Касационната жалба не следва да се допуска до касационно обжалване.
С въведения от законодателя в действащия ГПК/ДВ бр.59/20.07.2007 год., в основната си част в сила от 01.03.2008 год./, принцип на факултативно касационно обжалване, Върховният касационен съд разглежда касационната жалба по същество, само когато са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Възпроизвеждането на законовите текстове, които регламентират тези основания, не представлява посочване на съществения материлноправен или процесуалноправен въпрос, при разрешаването на който са реализирани допълнителните основания за допускане до касационно обжалване. Касаторът “Б” О. гр. Б. не е изпълнил задължението си, вменено му с нормата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК да изложи точно и мотивирано основанията за допускане на касационно обжалване.
Навежданите основания за неправилност на решението, включително и за необоснованост, не представляват основание за допускане на касационно обжалване. Те са относими към твърдяната неправилност на въззивното решение в обжалваната част и са относими към евентуална основателност на касационната жалба. Съобразно императивните норми на чл.280, ал.1 ГПК предпоставка за разглеждането й по същество е наличието на основанията за допускането й до касационно обжалване.
Основното, водещо основание за това е разрешаването на съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, които следва да бъдат посочени от касатора точно и мотивирано. Същественият правен въпрос е винаги конкретен, той се включва в предмета на спора, индивидуализиран от ищеца чрез основанието и петитума на иска. Произнасянето на съда, съобразно предявеното искане, по спорното право или правоотношение представлява разрешаване на такъв въпрос. Възприемането на фактическата обстановка, както и правната квалификация на иска е въпрос на правоприлагане, относим към евентуална неправилност на решението, поради което не представляват основание за допускане въззивното решение до касационно обжалване.
Поради непосочване на съществения правен въпрос, не следва да се разглеждат и допълнителните основания за допускане до касационно обжалване- разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС, както и значението му за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Още повече, че посочената съдебна практика е неотносима към спора за основателността на извършените от изпълнителя допълнителни СМР, защото в случая е спорно, дали изпълнението им е уговорено, както и дали извършената работа по допълнителната сметка, направена само от изпълнителя, е приета от възложителя, което е въпрос на доказване. Във всичките посочени решения, постановени от ВКС, се третират въпросите за собствеността на изработената вещ, правната същност на действието по приемане на извършената работа и значение на липсата на възражение при приемането й, изводите по които биха били от значение за правилната квалификация на спорното право, но не и към установяване на правопораждащите го факти.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №164 от 04.08.2008 год. по гр.д. №168/2008 год. на Габровския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение №74 от 18.04.2008 год. по гр.д. №566/2006 год. на С. районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от “Б”О. гр. Г. против С. Д. М. и С. И. Х. иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за сумата 1 796 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: