О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 173
гр. София, 30.03.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 45 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. Н. като едноличен търговец „М”, гр. С. чрез процесуалния му представител адв. М срещу решение № 100 от 26.09.2008г. по т. дело № 194/2007г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав, с което е оставено в сила решение № 108 от 10.05.2007г. по т. дело № 512/2006г. на Бургаски окръжен съд в обжалваната му част, а именно в частта, с която са отхвърлени предявените от С. И. Н. като едноличен търговец „М”, гр. С. срещу „Б” ООД, гр. Б. искове за разликата над 8 656,44 лв. до предявения размер 49 691,88 лв. – цена на доставени стоки и над 5 461,71 лв. до предявения размер 32 446,45 лв. – мораторна лихва.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК в касационната жалба и приложено изложения към нея касаторът е посочил като основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Изложени са доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно погасителната давност, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: предявяването на частичен иск спира ли или прекъсва погасителната давност относно цялото вземане.
Ответникът „Б” ООД, гр. Б. не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
За да направи извод, че искът следва да бъде отхвърлен над присъдената сума 8 656,44 лв. до предявения размер 49 691,88 лв., въззивният съд е приел, че по три от фактурите № 5954/26.04.2001г., № 6059/28.06.2001г. и № 6067/03.07.2001г. към датата на подаване на молбата за изменение на иска /13.07.2006г./, с която се претендира остатъкът от задължението по тях, е изтекъл срок повече от пет години от датата на издаване на фактурите, когато е възникнало задължението за плащане, поради което претенцията за заплащане на този остатък е погасена по давност. Изложени са съображения, че с предявяването на частичния иск не се прекъсва давността за остатъка от задължението, което не е предмет на спора. Според Бургаски апелативен съд задължението на ответника по исковата молба за заплащане цената на стоките по тези три фактури и данъчното кредитно известие към първата е общо в размер 42 835,44 лв. и тъй като частично предявената претенция е за сумата 1 800 лв., то за разликата в размер на претендирания остатък по тези три фактури от 41 035,44 лв. претенцията за главница е погасена по давност. Поради това, че претенцията за заплащане на частта от главницата, претендирана с изменението на иска, е погасена по давност, е отхвърлен и искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва за разликата над 5 461,71 лв. до предявения размер 32 446,45 лв.
Същественият за спора материалноправен въпрос се отнася до погасителната давност: дали предявяването на частичен иск спира или прекъсва погасителната давност относно цялото вземане.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК на въззивното решение. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По въпроса дали предявяването на частичен иск спира или прекъсва погасителната давност относно цялото вземане има формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 610 от 09.12.2008г. по т. дело № 391/2008г. на ВКС на РБ, Търговска колегия, Първо отделение. Този въпрос се е решавал противоречиво от съдилищата и с посоченото решение ВКС е приел за правилна практиката, според която предявяването на частичен иск и неговото уважаване не спира и не прекъсва давността за останалата част от вземането, която не е предмет на делото. Това се отнася и за хипотезата, когато е предявен частичен иск и в хода на производството се направи увеличение с остатъка на задължението, който не е бил заявен с исковата молба. Не са налице основания за изоставяне на тази практика от касационната инстанция.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото в касационната жалба и изложението основание за допускане на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 100 от 26.09.2008г. по т. дело № 194/2007г. на Бургаски апелативен съд, търговски състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: