4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
С., 10,03,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 4523/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №326 от 19.06.2013 г. по т.д. №488/2013 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място], чрез пълномощника си – адв. Е. Г. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че при постановяване на решението възивния съд се е произнесъл по въпроса свързан с приложението на чл.201 ГПК В тази връзка е направил оплакване, че въззивния съд се е произнесъл „ без да вземе предвид че първоинстанционното решение е постановено при явни непълноти и противоречия”. Освен това и самият въззивен състав не събрал и обсъдил доказателствата, които не били допуснати от първостепенния съд като не възложил допълнително експертно заключение за финансовото състояние на ответника, тъй като представеното не било пълно и ясно.Изброени са решения на ВКС, които касаторът счита, че съдържат противоречиво разрешаване на „ този въпрос”.Страната е посочила, че съдът се произнесъл още по „ съществен” процесуалноправен въпрос за приложението на чл.78, ал.1 и 2 ГПК доколкото същият е разгледал в мотивите си и определението с което първостепенния съд е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта му за разноските. Касаторът е развил разбирането си, че съобразно постоянната практика на ВКС / изброени актове на същия съд/ , ответникът дължи разноски когато с поведението си е дал повод за предявяване на исковете. Направени са и оплаквания за неправилност на решението в обсъжданата част. По отношение на така разгледаното от него касаторът е сочил, че е налице както чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК така и т.3 на същият текст, възпроизведен от него. В заключение е посочено, че решението било неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила и необосновано, „ поради изложените по-горе доводи и аргументи”.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Без правно значение са и поставените общо въпроси, имащи също така характер на оплакване за неправилност на акта –първият относно приложението на чл.201 ГПК няма относимост към решаващият мотив на въззивния съд -който е приел неоснователност на иска поради това, че с оглед осъщественото плащане на ответника по него, касаторът няма качеството кредитор в производството, т.е. изслушаните експертизи, свързани с финансовото състояние на ответника са неотносими към решаващия извод на съда. Извън това, оплакването, че те са непълни и неясни не съставлява довод по чл.280, ал.1 ГПК, а такъв по чл.281 ГПК, който е ирелевантен към производството по чл.288 ГПК въобще. И вторият поставен от страната въпрос – за приложението на чл.78, ал.1 и 2 ГПК също така е общ и несвързан с решаващите мотиви на съда, който е отчел спецификите по откриване производство по несъстоятелност,с оглед възражението, че поведението на ответника е станало повод за завеждане на иска.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, посочено от страната предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка касаторът е посочил, че било налице противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. Това противоречие, обаче е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. При липсата на правен въпрос, следва да се приеме, че доколкото решаващият състав не е приел нещо различно от разрешенията дадени със сочените като задължителна практика решения, то и соченото общо противоречие не установява приложно поле на касационно обжалване. Такова не обосновава и сочената казуална практика на ВС и ВКС и съдилищата в същия смисъл / изброена във връзка с оплакванията за допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон/, тъй като задължителната практика, обобщава именно казуалната и след като задължителната е без правно значение, то и практиката на тричленните състави на ВС, ВКС и съдилищата по същите въпроси не може да установи предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не се обосновава приложно поле на това основание и с изброените решения на ВКС във връзка с определяне тежестта за разноски. И по отношение на това оплакване не е формулиран конкретен правен въпрос, а и не е разглеждано конкретно противоречие в правните изводи, обективирани от сравняваните актове, които и като фактическа обстановка са неидентични, поради което предполагат и различни правни разрешения на поставените с тях въпроси. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.Без правно значение за основанията по чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК са приложените определения по чл.288 ГПК , както и решението на ПлОС, за което страната не е ангажирала доказателства за влизането му в сила тъй като те въобще не съставляват практика по смисъла на текста – арг. т.2 и3 ТРОСГТК №1/09г.
По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен от страната, не са сочени каквито и да било доводи с оглед определената от т.4 ТРОСГТК №1/09г. дефинитивност на основанието, а и твърдението на страната че по разглежданите от нея ирелевантни в случая въпроси е налице задължитлена практика изключва приложението на това основание.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №326 от 19.06.2013 г. по т.д. №488/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: