О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
[населено място], 10.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова ч.т.д.№712/19г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. А. Ч. срещу определение №1153/04.04.2018г.,постановено по в.ч.д.№3976/2017г. по описа на Софийски апелативен съд,с което е оставена без разглеждане подадената от него молба вх.№18614/08.11.2017г. за поправка и допълване на определение №3171/04.10.2017г., с което апелативният съд се е произнесъл по частната му жалба срещу протоколно определение на Софийски градски съд по гр.д.№1066/2003г. ,с което е оставено без уважение искането на Ч. за освобождаване от внасяне на държавна такса по реда на чл.63 ГПК/отм./ вр. чл.5 б.е ЗДТ.
Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима.
Разгледана по същество,е неоснователна.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел,че твърденията на частния жалбоподател , изложени в посочената молба и направените в тази връзка искания , не могат да бъдат квалифицирани като основание за произнасяне нито по реда на чл.247 ГПК,нито по този на чл.250 ГПК , а представляват по същество оплаквания срещу законосъобразността на произнасянето с определение №3171/04.10.2017г. Доколкото тези доводи биха могли да бъдат разгледани само в производство, образувано по реда на инстанционния контрол, съставът е приел молбата за недопустима и поради това е отказал да се произнесе по нея.
Определението на САС е правилно.
Видно от съдържанието на молбата, оставена от апелативния съд без разглеждане, в нея са наведени твърдения за „допуснати някои грешки и неясноти“,чието обосноваване се свързва с оплаквания за неправилна интерпретация на доводите на жалбоподателя в частната му жалба, за неотговарящи на „действителната фактическа обстановка“ съждения на съда, за „неясно по смисъл“ изречение от съдържанието на определението с искания за „коригиране и/или уточнение на посочените данни“, за липса на изрично произнасяне по искане за освобождаване от внасяне на държавна такса по частната му жалба /по която всъщност въззивният съд се е произнесъл,постановявайки определението си от 04.10.2017г./,както и по евентуални негови искания за даване на указания на СГС да процедира по посочен от жалбоподателя начин /предоставяне на възможност на страната да предприеме определени действия/ в случай, че не отмени обжалваното определение на първата инстанция.
Предмет на допустимо обжалване пред Софийски апелативен съд,в рамките на който същият е задължен да се произнесе, е определението на първоинстанционния съд,с което е отказано освобождаването на А. Ч. от заплащане на държавна такса върху увеличения от него размер на иска. Наведените във връзка с този предмет оплаквания въззивният съд е бил длъжен да съобрази, а мотивите му, споделящи тези оплаквания или отричащи тяхната основателност,както и липсата на мотиви или несъответствието на изводите с фактите по делото подлежат на проверка по реда на инстанционния контрол, предвиден в чл.274 ГПК. Поради това, след като е постановил съдебния си акт, съставът не би могъл да ревизира същия в посочения смисъл, а само да отстранява допуснати в него очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната в мотивите негова воля и изразената такава в диспозитива /чл.247 ГПК/ или да допълва акта,когато е пропуснал да се произнесе по цялото искане на страната /чл.250 ГПК/. Исканията за произнасяне в частното производство, излизащи извън предмета на обжалване,каквито са исканията в частната жалба за извършване на процесуални действия в допълнение към искането за отмяна на атакуваното определение, не представляват допустимо сезиране, обвързващо въззивния съд. Доколкото с молбата си от 08.11.2018г. частният жалбоподател е поискал въззивният състав да преразгледа, респ. – да коригира мотивите на определението си и да се произнесе по искания,направени в частната му жалба,които не представляват надлежно сезиране, тъй като излизат извън основанието и предмета на обжалване, Софийски апелативен съд не е дължал постановяване на съдебен акт по съществото й , а е следвало да остави молбата без разглеждане, което и е сторил.
Предвид изложеното,определението му, като правилно и законосъобразно, подлежи на потвърждаване.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №1153/04.04.2018г.,постановено по в.ч.д. №3976/2017г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.