О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
гр. София, 11 март 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдията Надя Зяпкова ч. гр. д. № 1436/13 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление: [населено място], район „М.”,[жк], [улица], чрез процесуален представител адвокат П. А., срещу определение от 03.08.2012 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, постановено по в. ч. гр. д. № 10432/2012 г. по описа на същия съд.
С обжалваното определение е обезсилено определение от 17.02.2012 г., постановено по гр. д. № 42603/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав, с което е отхвърлена молба с правно основание чл. 524 ГПК на [фирма] ЕИК[ЕИК] за спиране изпълнението по изп. дело № 20118490400590 по описа на ЧСИ А. П. и е прекратено производството по делото.
С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и се иска неговата отмяна.
За ответника по частната жалба П. Т. М. е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Претендира се присъждане на разноски по делото пред касационната инстанция.
За ответниците по частната жалба И. С. Д. и Р. Д. А., които са редовно уведомени, не е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:
С изложение по допустимостта на касационното обжалване /инкорпорирано е в частната жалба/ касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като е посочил следния процесуалноправен въпрос: Каква е правната възможност за трето лице да зищити правата си при осъществяване на въвод във владение по образувано изпълнително производство въз основа на изпълнителен лист, издаден на несъдебно изпълнително основание. Приложени са копия от съдебни актове.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е налице.
Посоченото основание за допустимост на обжалването пред Върховен касационен съд предпоставя противоречива практика на съдилищата по един и същи правен въпрос, което не е налице видно от приложената към изложението съдебна практика. О. от 21.05.2010 г. по гр. д. №310/2010 г. на Д. няма данни същото да е влязло в законна сила. О. от 29.02.2012 г. по ч. гр. д. № 17169/2011 г. на СГС не касае поставения от касатора в случая процесуалноправен въпрос. Липсва противоречие и с О. от 28.10.2009 г. по гр. д. № 2295/2009 г. на САС.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Посоченото основание за допустимост предпоставя въззивният съд да се е произнесъл по правен въпрос, по който липсва или е налице противоречива съдебна практика, с което се създава възможност за неточното прилагане на определена правна норма /т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК/.
По поставения от касатора процесуалноправен въпрос е налице установена съдебна практиката, в съответствие с която Софийски градски съд е обосновал правните си изводи в обжалваното определение.
Нормите на чл. 523 ГПК и чл. 524 ГПК дават възможност на всяко трето лице, което е придобило владение върху недвижим имот, предмет на въвода във владение, след завеждане на делото, да защити правата си по исков ред. Този ред на защита е предпоставен от наличието на приемство в процеса и от субективните предели на силата на пресъдено нещо на съдебното решение с оглед разпоредбата чл. 226 ГПК. Същият е неприложим, обаче, когато изпълнителното основание не може да се противопостави на третото лице. В този случай, последното може да се защити срещу евентуален въвод във владение по друг процесуален ред за проверка законосъобразността на действията на съдебния изпълнител.
Въводът във владение, осъществен въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК е законосъобразен единствено и само, когато е насочен срещу надлежна страна – длъжник по заповедта, но не и срещу трето за заповедното производство лице, заварено в имота, предмет на въвода. Последното може да обжалва действията на съдебния изпълнител или да предяви владелчески иск, но не е процесуално легитимирано трето лице по смисъла на чл. 523 ГПК.
Искането на ответника по касация П. Д. М. за присъждане направените от него разноски пред настоящата инстанция е основателно съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. По делото са приложени доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева за изготвяне на отговор на подадената частна касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение от 03.08.2012 г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, постановено по в. ч. гр. д. № 10432/2012 г. по описа на същия съд, с което е обезсилено определение от 17.02.2012 г., постановено по гр. д. № 42603/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 38 състав и е прекратено производството по делото.
ОСЪЖДА [фирма] ЕИК[ЕИК] да заплати на П. Т. М. сумата 500.00 /петстотин/ лева разноски пред настоящата инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: