О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
София, 11.04.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2872/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. К. като пълномощник на П. Г. П., срещу въззивно решение № 27 от 19.04.2018 г. по в.гр.д. № 288/2018 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с обсъждане на доказателствата и нарушение на материалния закон.
За да обоснове допускане на касационно обжалване, жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1/ Подлежи ли на обявяване нотариално завещание. 2/ Задължен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени възражения от страните по делото. Необсъждането на доказателства и доводи представлява ли процесуално нарушение, когато е съществено, и основание ли е за отмяна на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. 3/ Следва ли съдът във всеки конкретен случай да прецени дали извършените действия сочат на воля за приемане на наследството. 4/ Следва ли съдът да разглежда възражения без да уведоми другата страна и без да й даде възможност да вземе становище по него или да релевира доказателства. Иска се също допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК по следните въпроси: 5/ Предоставянето на пълномощно сочи ли на мълчаливо приемане на наследството, ако пълномощникът не е сключил разпоредителна сделка. 6/ При наличието едновременно на две качества: наследник по закон и наследник по завещание, упражняването първо по време на правата на наследник по закон погасява ли правата на наследник по завещание. 7/ Може ли страната да се позове на акт за нотариално завещание, както с предявяването на иск, така и извънсъдебно, или същото се погасява, ако е упражнено правото на наследник по закон.
Ответниците по касация К. Т. К. и Г. Т. А. чрез своя пълномощник адв. Т. И. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1889 от 21.11.2017 г. по гр.д. № 2480/2017 г. на Бургаския районен съд, с което е прието за установено по отношение на П. Г. П., че ответниците К. Т. К. и Г. Т. А. не са собственици на разликата над 1/18 ид. част до 1/12 ид. част от следните недвижими имоти: поземлен имот с площ 771 кв.м, с идентификатор …. по КККР на [населено място], стар идентификатор ….; поземлен имот с площ 479 кв.м, с идентификатор …. по КККР на [населено място], стар идентификатор ….; поземлен имот с площ 862 кв.м, с идентификатор …. по КККР на [населено място], стар идентификатор …., като до размер на 1/18 ид. част от правото на собственост предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен; отменен е нотариален акт № …. г., нот.д. № …. г. на нотариус В. Д. в частта, с която К. К. и Г. А. са признати за собственици за разликата над 1/18 ид. част до 1/12 ид. част от процесните имоти.
По делото е установено, че трите недвижими имота, предмет на отрицателния установителен иск за собственост, са били възстановени с решение на ПК- С. на наследниците на П. Я. П., поч. през 1978 г. Не е било спорно между страните, че негов наследник по закон е била Б. П. Г., чиито права в наследството възлизат на 1/3 ид. част. Б. П. Г. е починала през 2006 г. като вдовица и е оставила за наследници по закон двете си деца – П. Г. П. и Л. Г. К.. Л. К. е починала през 2013 г. и е наследена от ответниците по делото – Г. А. и К. К..
С нотариално завещание от 01.11.2004 г. наследодателката Б. П. Г. завещала всичките си недвижими и движими имоти на своята дъщеря П. Г. П..
Спорен по делото е бил въпросът дали ищцата П. Г. е упражнила правата си по нотариалното завещание, които изключват правата на наследниците по закон.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че действията на ищцата след откриване на наследството на Б. Г. не са такива, сочещи по несъмнен начин на упражняване на правата по завещанието. Изводът е обоснован с това, че през 2009 г. между наследниците на П. Я. П. е извършена доброволна делба на няколко имота, останали в наследство от същия, в която в която са участвали ищцата, представлявана от една от съделителките – Ю. М., и нейната сестра Л. К.. По силата на тази делба двете са получили в общ дял два имота, като според разпитаните свидетели това е станало по настояване на ищцата. Приел е, че двете сестри са участвали съвместно във всички разпоредителни сделки с останалите в наследство от П. П. недвижими имоти, което се установява от представената като доказателство по делото справка от Агенцията по вписванията. Оттук съдът е направил извод, че извършените от ищцата фактически и правни действия обективират намерението й да приеме наследството на своята майка, но не като неин единствен наследник по универсалното завещание, а като наследник по закон.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателката правни въпроси.
Първият въпрос не е обуславящ изхода на делото. Макар да е цитирал практика на ВКС/ решение № 106 от 08.01.2015 г. по гр.д. № 2654/2014 г. на ВКС, ІІ г.о./, според която обявяването на саморъчно завещание по реда на чл. 27 ЗН по искане на ползващото се от завещателното разпореждане лице, представлява израз на приемане на наследството и демонстрация на намерението му да се приеме завещаното имущество, въззивният съд не е приел, че и нотариалното завещание подлежи на обявяване по същия ред. Направените от него изводи по съществения за спора въпрос в какво качеството жалбоподателката е приела наследството на Б. П. – като наследник по завещание или като наследник по закон, не са мотивирани с липсата на доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 27 ЗН. Съдът е придал решаващо значение на обстоятелството, че оставеното в полза на жалбоподателката П. Г. нотариално завещание е универсално по своя характер и й придава качеството на единствен наследник /чл. 16, ал.1 ЗН/, но от обстоятелството, че в извършената през 2009 г. доброволна делба на други имоти между наследниците на П. П., тя е участвала заедно със своята сестра и се е съгласила двете, като наследници на Б. П., да получат два имота в общ дял, т.е. признала е правата на Л. К. като наследник на завещателката, е направил извод, че жалбоподателката не е упражнила породеното от завещанието право, а е приела наследството като наследник по закон. Този извод на въззивния съд не е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 49, ал.2 ЗН, обективирана в представеното с касационната жалба решение № 395 от 04.11.2010 г. по гр.д. № 309/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., според която във всеки конкретен случай съдът е длъжен да прецени дали извършените от наследника фактически и правни действия сочат недвусмислено на намерението му да приеме наследството. Поради това по отношение на третия от повдигнатите правни въпроси не налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по него също не следва да се допуска касационно обжалване.
Некоректно е твърдението на жалбоподателката, във връзка с което се повдига и четвъртия въпрос относно възможността съдът да разгледа възражения, без да уведоми за тях другата страна и да й даде възможност да вземе становище и да представи доказателства. Възражението на ответниците, че до образуване на настоящото дело действията на ищцата П. Г. сочат на липса на воля да приеме наследството по завещание, е заявено с отговора на исковата молба /стр. 2 от същия/ и е отразено в доклада по чл. 146, ал.1 ГПК.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса дали предоставянето на пълномощно сочи на мълчаливо приемане на наследството, ако пълномощникът не е извършил разпоредителна сделка. Въпросът е непрецизно формулиран, но от доводите, с които се обосновава значението му за изхода на делото, става ясно, че той се поставя във връзка с представеното по делото 2 бр. пълномощни съответно от 08.09.2009 г. и от 09.08.2009 г., с които П. Г. П. е упълномощила Ю. П. М. да я представлява пред всички държавни, общински, административни и съдебни органи, като извършва всички действия на представителство от името на упълномощителката и за нейна сметка във връзка с издаване на скици и други необходими документи, свързани с личните й имоти в [населено място], както и във връзка с отваряне на нотариално завещание № …, т…., нот. дело № …. г., и да извършва всички действия, произтичащи от това завещание. Въпросът не е обуславящ изхода на делото, защото обстоятелството, че жалбоподателката П. Г. е приела наследството на Б. П. не е било спорно по делото и въззивният съд не е направил извод в обратен смисъл. Спорен е въпросът за основанието, на което наследството е прието – по закон или по завещание. При данните по делото, че преди пълномощника да извърши действията, за които е упълномощен, е извършена делба на недвижимите имоти, останали в наследство от П. П., с участието на жалбоподателката и нейната сестра Л. К. като наследници на починалата Б. П.- пряк наследник на общия наследодател, при която на двете са възложени в общ дял два недвижими имота – имот с идентификатор …. и имот с идентификатор ….; че впоследствие /през 2015 г./ между П. Г. и наследниците на Л. К. е сключен договор за доброволна делба на тези имоти; че през 2016 г. П. Г. се е разпоредила в полза на трето лице с получения по тази делба имот, въззивният съд е обосновал извод, че действията на жалбоподателката сочат на приемане на наследството в качеството й на законен наследник, тъй като са извършени при зачитане правата и на другия наследник по закон.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по въпросите относно това дали при наличието едновременно на две качества: наследник по закон и наследник по завещание, упражняването първо по време на правата на наследник по закон погасява правата на наследник по завещание и може ли страната да се позове на акт за нотариално завещание, както с предявяването на иск, така и извънсъдебно, или същото се погасява, ако е упражнено правото на наследник по закон. Въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като отговорът следва от разпоредбата на чл. 54, ал.1 ЗН, съгласно която приемането и отказът, направени под условие, за срок или за част от наследството, са недействителни. Завещанието, извършено в полза на наследник по закон, поражда две самостоятелни основания за наследяване и право на наследника е да прецени на кое от тях да приеме наследството. Поради това съдебната практика приема, че наследникът може да откаже наследството на едното основание, а да го приеме на другото, но не съществува правна възможност да кумулира двете основания, като приеме част от наследственото имущество на едното основание, а останалата част – на другото. С извършването на избор за приемане на наследството на едно от двете възможни основания правото на наследяване е упражнено.
При постановяване на обжалваното врешение въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства по делото във връзка едно с друго и с направените от страните доводи и възражения, което изключва основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос .
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С отговора на касационната жалба ответниците са направили искане за присъждане на разноски за касационното производство. Към отговора е представен договор за правна защита и съдействие № [ЕГН] от 22.06.2018 г., който не касае осъществяване на процесуално представителство на ответниците Г. А. и К. К. /страна по договора е търговско дружество, а уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е за изпращане по електронен път на финансов отчет в ТР/ и в този смисъл не доказва извършване на разноски от тях. Поради това искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 19.04.2018 г. по в.гр.д. № 288/2018 г. на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г. Т. А. и К. Т. К. за присъждане на сторените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: