О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 174
Гр.София, 12.03.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на осми март две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2802/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М., двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, срещу Определение № 2600/4 август 2017 г. на АС София, по ч.гр.д.№ 1981/2017 г., с което е оставено без уважение искането им за допълване на определение № 1534/11 май 2017 г. по същото дело в частта за разноските. В жалбата на молителите се поддържа, че определението по чл.248 ГПК е неправилно и постановено в нарушение на чл.32 ГПК и чл.31 ал.3 З.. Претендира се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 248 ал.1 пр.1 ГПК.
В срока за отговор на частната жалба насрещната страна И. Н. И. изразява становище, че същата е неоснователна.
Жалбата е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, който за първи път се е произнесъл по отправено до него искане по чл.248 ГПК за допълване на акта му в частта за съдебноделоводните разноски, поради което обжалваното определение на САС подлежи на пряк инстанционен контрол съгласно т.24 на ТР № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
С определение № 1534/11 май 2017 г., потвърдено от 1 състав на ВКС, Второ т.о., Софийския апелативен съд е оставил без уважение частната жалба на И. Н. И.-Р. срещу определение от 8 март 2017 . по т.д.№ 3582/2016 г. на СГС, VІ ТО, 11 състав, с което е прекратено производството по отношение на предявеното от нея възражение по чл.66 З. срещу Решение № З. 66 – /464/20 януари 2016 г. на синдиците на [фирма] /н/, отнасящо се до вземане на [фирма]. Съдът е пропуснал да се произнесе по заявеното с писмения отговор на частната жалба искане на синдиците за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С обжалваното определение от 4 август 2017 г. по гр.д.№ 1981/2017 г. на САС е оставено без уважение заявеното в срока по чл.248 ал.1 ГПК искане на синдиците А. Д. и К. М. за допълване на определението в частта за разноските чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение, приемайки, че същите не са между лицата, които могат да бъдат представлявани от юрисконсулт съгласно чл.32 т.3 ГПК, поради което не са легитимирани да претендират юрисконсултско възнаграждение, каквото може да бъде присъдено само в полза на юридически лица или еднолични търговци.
При преценка на основателността на частната жаба настоящият състав на ВКС съобрази следното:
Молбата за допълване на определението на САС в частта за разноските е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна и се явява процесуално допустима. Налице е пропуск на САС да се произнесе по искането, основано на чл.78 ал.4 ГПК. Ответникът има право на разноски при прекратяване на производството – в случая юрисконсултско възнаграждение, което не може да надхвърля максималния размер, определен по реда на чл.37 ЗПП във вр. с Наредбата за заплащане на правната помощ.
Отказът на вззивния съд да допълни постановения акт, с който е потвърдено частично прекратяване на производството, е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал. 3 З. в редакцията й от 26.4.2016 г. – бр. 33 на ДВ, приложима и за заварени производства по банкова несъстоятелност, открити преди влизане в сила на ЗИДЗБН, ДВ, бр. 33/2016 г. съгласно пар.29 ПЗР, синдикът може самостоятелно по своя преценка да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна.
В случая молителят се представлява от юрисконсулт Е. М. Б. с представено по делото пълномощно от синдиците на [фирма] /н/.
Предвид частния характер на производството, правната сложност на спора и на неговия изход, както и обема на вложения труд при изготвяне на отговора на частната жалба на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. по реда на чл.248 ГПК във вр. чл.78 ал.8 изр.2 ГПК.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, а искането по чл.248 ГПК – уважено в посочения размер.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение на основание чл.274 ал.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 2600/4 август 2017 г. на САС, ТО, 13 състав, по ч.гр.д.№ 1981/2017 г. по описа на същия съд и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А:
ДОПЪЛВА определение № 1534/11 май 2017 г. на САС, ТО, 13 състав, постановено по ч.гр.д.№ 1981/2017 г. по описа на същия съд в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА И. Н. И. – Р. да заплати на А. Н. Д. и К. Х. М. – двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на [фирма], в несъстоятелност, със седалище [населено място] сумата 100 лв., представляваща съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: